Лейдис и джентълмен - мистър Роджър Уотърс!  Един от най-известните  

музиканти в света, дойде в България,зарадва почитателите на  "Пинк Флойд" и  

стана враг номер едно на прогресивния ляв електорат и Тутраканската община !

Какво се случи ?!  

Музата, възпяла гнева Пелеев, бледнее и не намира думи да опише изригналото

възмущение на патриотите с ушанки и цървули ?! Нали същите тези патриоти се

скъсваха да хвалят същия  Уотърс, когато той критикуваше еврейския ционизъм

,когато поднасяше цветя на гроба на майор Томпсън и получи членска карта на

младежкото движение „Че Гевара”?!Позорното недоглеждане, престъпната  липса

на революционна бдителност  и политическото късогледство на младите

социалисти, позволиха на един скрит враг, на поредния платен "соросоид", да

посегне на най-святото - на  правителството на Орешарски !

Съвсем преднамерено, след като Уотърс изпя : " Мамо, да вярвам ли на

правителството ?!", на стената светна огромен надпис "ОСТАВКА" !

Шамарът ( не пролетарския бард на контрапротеста) отекна звънко и зачерви

страните на левите сили. Леко ошашавени , те пропуснаха да отговорят

в нощта на концерта, но на следващият ден, сиреч днес, червения гняв изригна !

Шамара(не този на Роджър) и един журналист, по-известен с дейността си в ДС,

отправиха първите ответни залпове. По сайтове , блогове и телевизии избиха и

останалите Петна. Уотърс бе окачествен като : от "световно неизвестен

музикант" !!!, до"наркоманизиран МЕТЪЛ"!! А версиите за това, какво, аджеба, е

искал да каже, стартираха с предположението, че всъщност е искал оставката на

Плевнелиев, или на Камерън, до обяснението, че всъщност Уотърс е искал

правителството да ОСТАне, но познанията на певеца по български го подвели .

Мисля си, че, ако лошия Костов не беше приватизирал заводи и колхози,

народния гняв щеше да се излее в хиляди протестни писма,заклеймяващи запад-

ното влияние и искащи строги наказания за виновника. Обаче, пролетариата,  

макар и лишен от базата си, успя да се приспособи и намери надстройката си в

нета.Така Мрежата пое вълната на справедливия гняв на патриотарите.  "Къф е

тоя, та да ни се меси във вътрешните работи ?!" питаха възмутено вбесени  

пенсионерки с атрактивни никове и секси аватари. "  Абе тоя не е никакъв

музикант,отминала слава, ква е тая музика, бе,  ?! - пригласяха и феновете на  

Йосиф Кобзон ,които помнят Ала Пугачова и Лили Иванова като млади ! Внуците

им пък, бяха единодушни - концерта е неразбираем, тегав, скучен, въобще не е

като „Любе”- просто и ясно ! Други едни "специалисти" се възмущаваха, че

концерта бил "политизиран" ?!!

Заради тях всичките, без капчица надежда да ме разберат искам да попитам -

- Кой, ако не Роджър Уотърс и къде, ако не на СТЕНАТА ?!!

Както се казва, като не сте чели книгата( в случая текстовете на Уотърс от този

концептуален албум), поне да бяхте гледали филма на Алън Паркър с Боб

Гелдоф. Тогава ,може би, щяхте да разберете, че света цени мнението на Уотърс,

че той си е извоювал това внимание( над 80 процента от текстовете на Пинк Флойд

са негови), не го е назначавал никой, изкарал е с талант и труд всяко свое пени.

Щяхте да разберете, може би, ама едва ли, и още нещо . - "Стената" е спектакъл,

който се е утвърдил, като символ срещу потисничеството, срещу злоупотребата с

власт, срещу възможността, която властта дава , да тъпчеш, унижаваш и

унищожаваш други човешки същества, независимо ,дали го прави властната

майка, побъркания,злобен даскал, продажния политик, или циничните военни.

И, другари, още нещо. В цялата история на съвременото изкуство, няма по-поли-


тически проект от "Стената". Нищо не е в сътояние да го политизира повече.

Знам, другари, че вас въщност ви боли за една точно определена стена, която

падна - Берлинската. Знам, че отиващата си (де)генерация, със зъби и нокти ще

ръфа от бъдещето на децата и внуците си, заради краткия си временен реванш,

заради безумната си надежда да спре и върне Времето назад. Знам, че няма да

заобичате музиката на Пинк Флойд, както аз няма да заобичам тази на Веско

Маринов.  Знам че, ви се иска пак да имате властта  да забранявате, да

 

класифицирате, да одобрявате и разрешавате. Няма да стане. Вие не успявахте 

 

да спрете Пинк Флойд, когато имахте цялата власт и страната беше обградена с

 

бодлива тел, та сега ли ?! И накрая – не се морете да плюете по Роджър Уотърс.

 

Твърде голям е, а вие –твърде дребни и незначителни.  И, разбира се, ОСТАВКА !


                                                        Ей, Ти

                              Ей, ти ! Там отвън в студа
                              старееш,тънеш в самота, но усети ме !
                              Ей, вие ! Правите в салона ,
                              ще дочуете ли стона ми, изстинали ?
                              Ей, вие ! Отнемат ли ви светлината ,
                              борете се за нея, братя.  
                             

                               ...................................................................


                              Ей, вие ! Дето трошите бутилки
                              в тишината зад стената, помогнете ми !
                              Ей вие ! Не губете надежда без време,
                              ведно се държим, падаме разделени.


                              Кой се крие зад стената ?
                              Има ли оттатък някой ?
                              Има ли оттатък някой ?

Поздрави! Вярно ли, че Мишлето е плюло по Роджър? Ако е така.... :-)))))))))))))))))

Метъл ! :)

Според мен рапът е дъното на музиката. А рапърите са ..... пази Боже.

Може ли освен "Пинк Флойд" да харесвам и "Любе"? Може ли да харесвам Пол Саймън и Арт Гарфънкъл повече от Уотърс? Може ли да харесвам Гилмор повече от твоя идол.....
Да - не!
И ако не....ще пуснеш ли "окръжно", кого може и кого не може....

п.п. моля бойковисти като гореписалия катана, да не влизат в дискусия с мен...а да си слушат легендата Маринов!

И В.Маринов не слушам. Всъщност, В. Маринов е за предпочитане пред М. Шамара. От абстрактна и музикална гледна точка.

не те правят такъв в моите очи. Аз също харесвам Гилмор повече в качеството му на музикант, но поезията на Уотърс е в основата на Пинк Флойд. Неадекватните и смешни реакции на случката , са реакции на цървули и ушанки, привикнали да заклеймяват и осъждат всичко ,което не могат да разберат с полираните си мозъци. Аз не съм против харесването, да си слуша, чете и гледа, кой каквото иска. Аз съм против плюенето, особено от страна на лайняни прашинки по един всепризнат творец. Не бих имал нищо против на концерт на Саймън и Гарфънкъл, да видя подкрепа за Орешарски и сие. Няма да я споделя, но в никакъв случай няма да наричам тези музиканти "изкуфели старци" и " наркоманизирани педали". Защото ги оценявам според музиката им, не според убежденията им. Не засипах Уотърс с обиди, когато занесе цветя на гроба на майор Томпсън, нали ?! Между впрочем, той ( Томпсън) е бил годеник на една моя любима английска писателка и се доверявам на нейната преценка, че е бил достоен човек, дал живота си за убежденията си. Схващаш ли разликата ?! Ако да, то въпросът ти е станал излишен. И да уточня - Уотърс не ми е идол, Сид Барет, обаче ми е. И то голям. Дълго е за обясняване, затова по-долу ще ти постна нещо, което съм написал в един друг сайт преди две години.

Блог / блогохулно

Wednesday, 18 May 2011 в 15:05

Всеки път, когато влизам през страницата си в тази мрежа за да почета, или послушам музика един надпис укорно ме перва през очите: "Все още не сте написали блог. Напишете първия си блог сега." Аз пък хич, ама хич не обичам някой да ми говори така. в повелително наклонение, а и дойдох тук да чета, не да пиша. Полека-лека взе да ми става съвестно обаче. Добре, де, си казвам, ти хубаво четеш и се наслаждаваш на чудесиите събрани тук , и музика си слушаш на готово, ама то е защото другите пишат, ако всички решат само да четат, то няма да има какво да се чете ! И реших да драсна нещо, каквото дойде, един вид да отбия номера , защото стихове да пиша не умея, разкази не съм опитвал, и изобщо много съм добър като читател, като "писател" тепърва ще се пробвам.
Реших да ти разкажа, евентуални мой читателю, защо съм си избрал точно този ник, зад който тъй удобно съм се скрил и който ми дава свободата да си пиша най-спокойно и безотговорно.

Сид Барет. Недостижимият за присмехулниците.

Ти можеше да имаш всичко. Всъщност, ти имаше всичко. Както твоят приятел Роджър написа, ти твърде рано намери отговорите на въпросите и те те накараха да крещиш срещу луната. Наричаха те човека, който, някъде невидимо далеко, премести границите на въображението и креативността. А ти знаеше, че всеки един носи границите в себе си. На други остави битките и събарянето на стени, разбрал беше, че стените, които егото строи във всеки, са неразрушими. Макар и с невиждащи от дрогата очи , видя в тълпата онова, което се задава - на Луи розовият кадилак , със сиси кеч, саманта, дона... Амбициозните ще кажат, че си се отказал, някой ще добави, че си полудял от сладката отрова. Аз мисля, че самотата на върха те смаза. Страхът на многото да се качат при теб те ужаси. Тълпата с новите си идоли те отврати и ти си тръгна...
От групата момчетата не можеха да те забравят и това направи ги добри. Как им се искаше при тях да бъдеш, откачен диаманте ! И как се скараха за трона ти... Но ти го знаеше, ти и това видя в онази зала, когато ръце отпусна, осъзнал безсмислието на парада за повече пари, жени и дрога. И самота.
Благодаря ти, Сид, че ме научи да промивам злато. Да хвърлям в шлаката коелю, кени джи, а на Амаду и Колтрейн да се възхищавам. Че ме научи да танцувам, че ме караш да сънувам. Че ме утеши за пропуснатите слава и богатство, за съкровището, което ми показа.
Знам, че където и да си сега , не спираш да сияеш, you crazy diamond ! Почивай в мир !

SHINE ON YOU CRAZY DIAMOND

Remember when you were young, you shone like the sun.
Shine on you crazy diamond.
Now theres a look in your eyes, like black holes in the sky.
Shine on you crazy diamond.
You were caught on the crossfire of childhood and stardom, blown on the
Steel breeze.
Come on you target for faraway laughter, come on you stranger, you legend,
You martyr, and shine!

You reached for the secret too soon, you cried for the moon.
Shine on you crazy diamond.
Threatened by shadows at night, and exposed in the light.
Shine on you crazy diamond.
Well you wore out your welcome with random precision, rode on the
Steel breeze.
Come on you raver, you seer of visions, come on you painter, you piper,
You prisoner, and shine!
(Roger Waters, 1975)

Съвсем скоро "открих и приех" didvizion bel. http://www.youtube.com/watch?v=fMBIQIQDS88

От "The Division Bell", най-много харесвам "Coming Back To Life" и "High Hopes". Обаче истинският ,неподправен психоделизъм на Флойд е от ерата "Барет", преди Гилмор. Във великият "A Saucerful Of Secrets". Но с китарата и гласа на Гилмор, в съчетание с гениалната поезия на Уотърс ,Пинк Флойд стават световно известни и легендарни. Бих ти предложил еддна друга легенда от онова време - Майк Олдфийлд. Албумът му "Tubular Bells" е от 1973 г. , а звучи, сякаш е записан вчера. Гениален !

http://www.youtube.com/watch?v=sSRJvq4Wd48

и забравил да седна. Още един музикант ме е държал прав. Един джаз пианист, джудже. Е, такъв аранжимент на Кервана на Дюк не бях чувал. Като му издиря клипа, ще ти го подаря.
За сега ще минеш с 2 клавира.
http://www.youtube.com/watch?v=HPqK1JJOFxw
http://www.youtube.com/watch?v=5PRRzXBwXTY
Намерих го. Педя човек, лакът пианист Michel Petrucciani - Caravan
http://www.youtube.com/watch?v=06_uCl_Bovs

Благодаря ти , че ми го показа !

Понеже не гледам тв, а в интернет влизам рядко, та пропуснах реакциите след концерта.
Миналата седмица прочетох за това в блога на Christof.
Ако съм разбрал правилно, някакъв нещастник бил написал "Открито писмо до Роджър Уотърс". Ако щеш ми вервай, но от една седмица не мога спра да мисля за това.
Някой си написал... до Роджър Уотърс, копеле... от Пинк Флойд... Представяш ли си?
Никога не би ми хрумнало подобно нещо.
Толкова потресаващо абсурдно е, че още не мога да си отговоря, дали това е неква много тежка форма на идиотия или е гениално.

А, като добавим, че въпросния "някой", не само написал писмо , но и изразил в него своето "огромно разочарование" от Уотърс !! . Перифразирайки тромаво един руски израз ,ще кажа : "Уди Алън пуши нервно встрани и завижда ! "