Постинг
18.02.2012 21:25 -
историята от първа ръка
Автор: usandthem
Категория: Забавление
Прочетен: 1503 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 31.10.2012 20:55
Прочетен: 1503 Коментари: 0 Гласове:
8
Последна промяна: 31.10.2012 20:55
Глава първа
Машина на времето
Тази сутрин, 17 февруари 2012 , бях тръгнал на сутрешното ,традиционно кафе с приятели, газех дълбокия сняг и си мислех колко ми се иска да се махна някъде далеко от проклетата зима.Опитвах се да си спомня времето на моята младост, когато чаках снега с нетърпение, заради ските и най - вече заради прилепналия скиорски клин, с който впечатлявах девойките . Интересно, мислех си, уж съм историк, а май не мога да си спомня нищо друго от 1984 година ! Почти бях стигнал до кафенето , което между нас наричахме „Сборния пункт” , когато чух някой да ме вика. Обърнах се и видях Димчо, момчето от заложната къща, съученик и приятел на дъщеря ми.
-Господин Кръстев, елате да ви покажа нещо интересно - заговорнически прошепва той, оглеждайки се, като агент под прикритие. Димчо ме беше уредил преди време с много хубав телефон , почти без пари, та го последвах без колебание.
-Ето, вижте, това само на вас ще ви свърши работа - подава ми той нещо приличащо на портативна електронна игра от времето на „Тетрис”.
-Диме -позасмивам се аз - то вярно, годините си вървят, ама още не съм се вдетенил, та да цъкам игрички.
-Не, господин Кръстев, това не е игра, това е календар на българската история, специално за вас го взех. Преди месец го заложи един старец , май беше малко луд – питах го колко пари иска, а той вика : – " Колкото дадеш, само го вземи. Каквото искаш да знаеш за историята -достатъчно е да напишеш датата и годината и всичко научаваш, хем самата истина, от първа ръка."
-Така каза старчето и като взе десетте лева, които му дадох, направо избяга от магазина !
-Абе от първа ръка, то всички пишат историята уж все от първа ръка, пък после се оказва, че много ръце са бъркали в нея, обаче ако е някакъв справочник ще ми е от полза, колко му искаш ?
-Как колко - примигва Димчо - десет лева, от вас ли ще печеля, господин Кръстев?!
Димето е свестен момък, хем го харесвам за зет, хем малко ми е жал за него, ако стане, щото щерчето е бетер майка си, ама то е Божа работа, има си очи, да гледа. То и аз на времето уж гледах...
---------------------------------------------------------------------------------------------------------------
В кафенето аверите вече са отпили по няколко глътки кафе и Божо, като ме вижда подвиква:
-Хайде, бе , Мани, ела да видиш каква промоция е измислил Рошко.
Докато се здрависам и с Джери и Гочето, Рошко, бармана ми носи моето късо кафенце. Ама гледам – този път маалко по длъчко го пуснал. Поглеждам го въпросително, а той се смее: – пий, пий, - вика, - пак си е късо, ама има подобрител.
Отпивам първа глътка и безпогрешно откривам аромата на „Бейлис”, къмто петнадесетина грама, после се обръщам към очакващия оценка барман:
-Това е кафето, Роше, вече само такова ще пием, браво !”
Отпивам още една глътка и се заслушвам в спора, който Джери и Гочето са подхванали. Ние и четиримата сме изкушени от историята, кой професионално, кой любителски, та споровете ни все едни и същи –исторически.
... Няма нищо антифашистко в Соболевата акция – разпалено обяснява Джери. – Сталин го е пратил да предложи пакт за фактическо присъединяване на България към Съветския Съюз, в документа си пише – „в черноморските граници на СССР”-, пък и по това време Хитлер и Сталин са били съюзници !
-Ама Соболев идва 1940 година, а договора „Рибентроп –Молотов” е от 25 август 1939 година и идва да ни иска за съюзници, да не сме във фашистката ос ! - не отстъпва Гочето.
-Каква фашистка ос, бе - газира се Джери - нали и Съветския Съюз е в тая ос по това време, та чак до 41- ва година са си дружки и съюзници. На практика Соболев ни кани да се присъединим към Сталин и Хитлер, ама с идеята да ни прилапат като Прибалтийските републики ! Ама когато Богдан Филов точно това прави през месец март на следващата година – присъединява ни към същата тази ос, която впрочем тогава никой не е наричал фашистка, Молотов мрънка, че тяхното виждане за участието на България било по-различно. Мрънка, мрънка, пък му минава. От 25 август 1939 до 22 юни 1941по различно време към пакта се включват Унгария, Румъния, Словакия , България и заедно с Германия, СССР, Япония и Италия са СЪЮЗНИЦИ, анадънму ?! И, ако искаш да знаеш, към пакта „ Рибентроп – Молотов” е имало и секретно търговско споразумение, Сталин си е бил спонсор на германците във войната им против Франция и Англия ! Имало е и още секретни клаузи, според които Балтика и Балканите попадат в Съветската зона на влияние! То по това време антифашисти не е имало, ти ще ми наричаш тази акция на Димитров и БРП антифашистка ! Чак като Хитлер напада Съветския Съюз, комунистите го намразват отново и обявяват курс към въоръжена борба ! – завършва Джери и ми хвърля победоносен поглед:
-Прав ли съм, колега, че ми дойде до гуша от историци – любители ?!
В този момент аз си спомням за новата си придобивка и я слагам на масата.
-Спокойно, момчета, сега ще ви синхронизирам версиите, я вижте какъв таблет си взех от Димчо.
-Няма начин това да е таблет, много е малко - казва Божо - той отбира от тези техники, - прилича на електронна игра, Димето нещо се е объркал.
- Ето сега, пишем „Рибентроп-Молотов”, „Соболева акция” и слагаме дата, да речем за проба – 28 ноември 1940 година –обяснявам аз. Сега като натисна е това копче и трябва да изпише цялата информация, от първа ръка, така поне Димчо обеща - засмивам се и натискам бутона.
Екрана светва едва, примигва два пъти , но никакви надписи не се появяват. После почва да вибрира в ръката ми и изведнъж блясва с такава ослепителна и нетърпимо силна светлина, че всички затваряме очи и дори ги закриваме с ръце. Завива ми се свят и ми прилошава като след пътуване със стар миришещ на изгорели газове автобус. Дори със затворени и закрити очи продължавам да виждам острата бяла светлина, докато изведнъж потъвам в абсолютна и благодатна тъмнина, толкова черна, колкото не съм и подозирал, че може да бъде.
Отварям очи, но чернилката остава, не виждам абсолютно нищо. Паникьосвам се и закрещявам:
-Какво става, бе хора, ослепях от тази глупост ! Божко, Джери, виждате ли, бе ?!
Никой не ми отговоря, сякаш съм и оглушал, но постепенно тъмнината започва да намалява и дори виждам бледа ивица светлина да се процежда под някаква врата. Като че ли съм в стая без прозорци, във всеки случай не съм в кафенето и компанията ми я няма.
Сигурно съм припаднал и сега халюцинирам ! Това е , какво друго ?! На тоя Димчо ушите му ще отпоря, само да не е инсулт, или инфаркт, ей отидох си от едната глупост, мамка му !
Обаче усещам, че стоя прав, а да стоиш прав с инсулт, или инфаркт, май е невъзможно ! Пробвам да направя една крачка – вървя си ! Избива ме студена пот та чак ме втриса и зъбите ми изтракват - какво става, бе - откачил съм !
Сигурно сме се напили зверски у Божови и са ме сложили да поспя - почвам да се успокоявам,- той Божко има една грозданка – пивка, мека, ама силна – от двеста грама запяваш песни, които не си знаел, че знаеш. - Гочето и вика „серум на истината”! Ама какво правя сам в тази стая и къде са останалите ?! Мамка му, нищо не помня !
Тръгвам към мижавата, светла ивица на пода и напипвам някаква странно извита дръжка , натискам я , дърпам и вратата се отваря. Озовавам се в полутъмен коридор, от двете му страни има врати боядисани със сива блажна боя, стените и тавана са мръсно жълти, а пода с полуизтрита мозайка.Майко мила, това трябва да е някакво изоставено виетнамско общежитие, как ли съм попаднал тук ?! - чудя се и се запромъквам натам, където ми се струва, че светлината е по-ярка.
В дъното на коридора някакъв неясен силует помръдва, а отдясно светлината става по – силна , явно там е стълбището водещо надолу .След още няколко крачки виждам, че на отсрещната стена има голямо правоъгълно огледало с отчупен ъгъл отдолу , покрито с прах и ръждиви петна. Приближавам го и светлината от прозореца на стълбището отдясно изведнъж ме облива целия. Поглеждам образа в огледалото и застивам от ужас ! От напуканото, мръсно огледало ме гледа някакъв абсолютно непознат младеж, на около двадесет и пет години, избягал сякаш от черно бял документален филм за партизанското движение ! Прилича на Вапцаров , това ми хрумва докато гледам черната му коса сресана назад и облеклото му – черен ученически балтон и някакви торбести черни панталони. Поглеждам себе си и виждам, че и аз съм облечен в същите дрехи и дори успявам да видя, че нося някакви неописуеми обувки, кафяви, тип пионерки ! Поглеждам младежа, той също ме гледа втрещено и със зяпнала уста. Постепенно осъзнавам, че той е и на огледалото и пред него! Но къде, мамка му, съм аз тогава ?!!
Изведнъж се сещам – а ми да, че сме се напили няма никакво съмнение, пък после съм заспал и сега сънувам !
Засмивам се облекчено, естествено онзи отсреща също се засмива и изведнъж страшно заприличва на мен от моята младост ! Приближавам се и се вглеждам внимателно – Да ! -същите черни очи, дългите мигли, на които брат ми се присмиваше и наричаше женски, малкия белег на брадичката, спомен от индианските игри с лъкове и стрели , дори косата, макар и никога да не съм я сресвал назад е същата ! Бързо я разрошвам, завъртам я напред и надясно и тогава вече виждам – няма съмнение – Аз съм !
Всъщност не съм точно аз, не съм този, който до преди малко пиеше кафе с приятели, всичките около петдесетте, а някакво префасонирано копие на младежа, който бях около 1985 година. Ако не бяха абсурдните дрехи и обувки, бих се заклел, че това съм си точно аз като млад, усещах тялото си леко и силно, а от болките в кръста нямаше и следа.
Колко ли ракия съм изпил, та сънувам такива неща така реалистично, чудя се , докато слизам по стълбището към сутерена.
...следва продължение
Относно руската роля в българската истор...
Калофер – между мъжкото хоро и калоферск...
БЛАС РУИЗ - почти сам
Калофер – между мъжкото хоро и калоферск...
БЛАС РУИЗ - почти сам
Голямата игра започна: Русия и Китай „пр...
Ненормална блогерка
Защо в България има толкова голяма прест...
Ненормална блогерка
Защо в България има толкова голяма прест...
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
Блогрол
1. palisandar
2. templar
3. gantree
4. krasitta
5. c2h5oh
6. ianchefff
7. libertybell
8. divini
9. drake
10. sulla
11. ivo berov
12. melsun
13. radan kanev
14. pumpal
15. julllinkata
16. sowhat
17. ametist
18. kalina
2. templar
3. gantree
4. krasitta
5. c2h5oh
6. ianchefff
7. libertybell
8. divini
9. drake
10. sulla
11. ivo berov
12. melsun
13. radan kanev
14. pumpal
15. julllinkata
16. sowhat
17. ametist
18. kalina