глава втора
                                 другарят на другаря Янко


На входа с гръб към мен, надничайки през полуотворената врата към улицата,  стои един момък, облечен с почти същите като моите дрехи. Като чува стъпките ми той се обръща рязко, тръгва към мен и ми подава ръка.

- Другарю , кога влезнахте, аз уж за вас гледам , а съм ви пропуснал – учуден ме заразпитва младежа, като енергично разтърсва ръката ми.

-Аз, такова, отгоре...успявам да прошепна със сухо гърло.

Младежът ме хваща под ръка , завърта ме обратно към стълбите и ме повежда нагоре.

-Добре, че идвате навреме, другарите вече чакат с нетърпение. Вие от другаря Янко, нали...?!-пита той и ме гледа въпросително.

- Нда...от него  – отговарям, без да имам и най-малката представа за какво говори. В момента повече се радвам на лекотата , с която припкам по стълбите нагоре  без изобщо да се задъхвам !

Младежът  спира пред една от сивите врати и почуква няколко пъти с особен ритъм. След няколко секунди се чува как някой отключва отвътре и вратата се отваря. Моят придружител ме побутва навътре и радостно обявява, надничайки зад гърба ми :

-Другари , другарят от другаря Янко дойде !

В стаята, около очукана, дървена  масичка, сред гъст и лютив цигарен дим,  седят три клонинга на младежа, който ме доведе,  и едно красиво, младо момиче.  Непоносимо горещо е  – в отсрещния ъгъл до прозореца закрит със залепена хартия, бумти зачервено кюмбе.

-Заповядайте, другарю, седнете. – изправя се един слаб, върлинест мъж и ми сочи свободния стол пред мен – Дайте си балтона, тук е топло.

-Благодаря – едва отронвам и се отпускам на стола, но почти веднага ставам защото  високият мъж ми протяга ръка и предлага да се запознаем.

- Вълко – представя се той – а това са Цоло , Пеко, Груйо  и Минка.

- Мако – невярващ на ушите си се чувам да казвам и се здрависвам с всички – приятно ми е. Кой знае защо премълчавам  истинското си име –Емануил Кръстев , струва  ми се някак си превзето и дори ( откъде се взе тази мисъл ?! ) едно такова , буржоазно ! Опитвам се да схвана какви са пък тези образи, нелегални ли са, бойна група ли някаква, или недай Боже да са нещо от рода на „Черните ангели” !
„Глупости, какви ангели, ако сега е 1940 година, тия най-много да са някакви ремсисти от училищата и фабриките” –заключавам успокоен.   

Груйо, младежа, който ме доведе,  вади смачкан пакет цигари  – Да закурим, другарю, Мако – подканя ме той.

-Не, благодаря , отказах ги още... за малко да кажа през 1998 година, но добавям – отдавна ги отказах, дробовете знаете...

Груйо запалва една папироса без филтър, изпуска голям облак синкав дим и поглежда  въпросително към другаря Вълко,  явно  той е  началството тук.
Вълко се прокашля, изправя  се и със строг и тържествен глас обявява:

-    Другари , събрали сме се да видиме какво ще правиме след като  царя  и продажното  правителство отказаха на съветските другари, дето искаха да минем към тях и заедно да биеме фашистите и империалистите ! Нали така ?- поглежда ме той въпросително и добавя:

-Давам думата на другаря Мако, за разяснения на директивите на ЦК на БРП и лично на другаря Янко.

Вълко сяда и всички погледи се насочват към мен. Не съобразявам веднага, че другаря Мако всъщност съм аз и аудиторията очаква от мен инструкции и напътствия ! Това  е толкова абсурдно, че направо се изхилвам – тоя сън оглави класациите за всички времена !

Младежите пред мен най-неочаквано отговорят с дружен смях , а Цоло , който удивително напомня на Пеньо Пенев, тупа весело Вълко по гърба и през смях вика:

-Даа, с това „лично на другаря Янко” го прекали,  братле ! Ама другаря Мако по-добре и от нас го познава ! Нали оттам идва – и сочи с пръст някъде нагоре.

Вълко, леко сконфузен, се обръща към мен и казва:

-Ние преди два дена получихме окръжно за подготвяне на „Соболева акция”, ама нямаше подробни инструкции и много нещо не разбрахме. Да оставим официалностите и протокола, ако може да ни разясниш  простичко, че откак Съветския съюз и Германия лани станаха съюзници само Англо – френския империализъм громим ! Дойде такова окръжно миналата година – че Сталин и Хитлер са съюзници , а европейската буржоа ни е общ враг– някак оправдателно ми обяснява Вълко. - А и тук спорим тоя договор на братушките за присъидиняване към тях ли е, или само така за всеки случай. Нали и на Литва, Естония и Латвия така предложиха за мир и после си ги взеха, де да имаме и ние тоя късмет , ама нашите  към Германия ни дърпат! - разпалено , като на митинг ръкомаха Вълко с блеснали очи.

Докато го слушам се мъча  да си спомня какво всъщност знам за тези събития, все пак съм историк. Така , да видим – 26 ноември 1940 година, Аркадий Соболев, генерален секретар на външното министерство на СССР, носи предложение, отхвърлено е....   ; днес според Димчовия календар трябва да е 28 ноември, ясно, ще им дръпна един инструктаж, няма проблем.

Групата ме гледа  с интерес в очакване да си подредя мислите. Изправям  се и започвам бавно и авторитетно:

-Другари, както знаете преди няколко дена таваришч Соболев донесе предложение от съветските другари за договор за мир и взаимопомощ между великия СССР и Царство България.

„Мамка му, опасен артист си бил ти , Емануиле, как бързо налучка верния тон ! Карай така, то тия сигурно имат и оръжие ! Те, ако ти знаят политическите убеждения , ще те разстрелят на място !”– говоря си наум, а на глас продължавам:
- Както другарят Вълко правилно отбеляза, престъпното правителство на България отхвърли тези предложения и по всяка вероятност готви присъединяването ни към оста Рим – Берлин – Токио.

-В тази усложнена политически, международна обстановка , ръководството на Българската Работническа Партия и другарят Георги Димитров,  решиха да се проведат мащабни акции сред българското общество, с цел да се популяризират идеите заложени в мирният договор за приятелство и взаимопомощ, като същевременно се окаже масиран натиск над управляващите в лицето на Министерския Съвет и Народното събрание за приемането на съветските предложения, като единствено възможните за осигуряване на суверинитета и бъдещето на нашата Родина!

Сприрам да поема дъх и погледждам към аудиторията си. Всички ме гледат зяпнали с отворена уста, а в очите им виждам възторг, граничещ със страхопочитание ! Минка така ме изпива с големите си красиви очи, че неволно поглеждам, дали не съм със скиорския клин !

Мамка му, добър съм ! - мисля си, възхитен от себе си. И как няма да съм, че аз през половината си живот съм слушал такива помпозни речи, то като се замислиш, те другарите и 72 години по-късно пак така си говорят !

- Живеем в съдбоносни времена, другари - отприщвам се аз по темата – на нас се пада трудната,  но благородна задача да спасим Отечеството ! За целта,  трябва да   потегнем редиците си, да проведем срещи с трудещите се от фабриките , учрежденията, да агитираме по училища, читалища и казарми. Да печатим и разпространяваме позиви, да засипем с протестни писма и телеграми политическите и граждански институции,  и най-важната ни задача , другари – да съберем колкото се може повече подписи под декларация , с която официално да   поискаме преразглеждане на решението на правителството!

Това, другари, в най-общ план са задачите поставени от централното бюро на Българската работническа партия –завършвам аз , поглеждам усмихнат към Вълко и добавям – и лично на другаря Янко ! След това авторитетно, сякаш цял живот съм бил партиен секретар обхождам с поглед аудиторията си и питам:

-Имате ли някакви въпроси, другари ?

Пеко, нисък и набит здравеняк, скача пъргаво от мястот си и казва:

-Аз искам да питам за гермаците !

-Какво за германците ?! – не схващам аз.

-Такова... ъъъ..., ние сега с тях ли сме, или какво, нали когато другаря Димитров го съдеха, те си беха фашисти ?! Пък после фашисти останаха само франсетата и англичаните, а германците минаха откъмто другаря Сталин, демек откъмто нашите ! Сега правителството нещяло към братушките, па щяло към германците, ми каква е разликата, нали сега сме всичките наши ?! Нали лани кога идва пак така един другар от ЦК-то викаше-„Сега , другари, като се съюзиха двете най-силни армии в света иде края на световния империализъм ! България ще си върне откраднатите земи и пак ще бъде на три морета”- така разправяше, нали ?! – пита Пеко и оглежда другарите си.

-Ма много си прост, бе , Пеко – не издържа Вълко и обяснява – Разликата е, че , ако подпишем със Съветския съюз тука ще дойде Червената армия, а ако минем към оста тука идват германците ! Ти кой искаш да дойде , а Пеко ?!

-Епа ,много ясно кой – братушките искам да дойдат, как ?! –разперва ръце Пеко и си сяда засрамен.

Групата чака моето мнение, а аз си мисля, че Пеко с този въпрос направо бръкна в раната и както се казва - набара сърцевината на спора  между Джери и Гочето. Горкият глупак, как можеше да знае че само след няколко дена на 18  декември Хитлер ще разпише плана „Барбароса” за нападение на сегашния му съюзник – Съветския съюз, а след шест месеца от Кремъл ще дойде нареждане за поемане на „курс към въоръжена борба”, която ще разцепи българското общество за десетки години напред  в бъдещето.Как можеше да знае, че не само той и другарите му, а и самата му държава е едно мъничко късче от пъзела, който редяха големите и силните, и че бъдещето ще донесе реки от кръв и планини от страдание. Почувствах се, като един Нострадамус, прииска ми се да им разкажа какво ги очаква, но знаех, че няма да повярват. А и какво ли да им кажа ?! Че тези, които доживеят ще прекарат целия си живот в преследването на една химера, а на стари години ще преглъщат горчивината на униженията и съмненията, че всичко е било напразно. ?!  Или , че другарят Янко, на когото сега се присмиват и тогава ще си бъде човекът „отгоре”, а преди да си отиде от властта ще нарече мечтите им „недоносче” ?! Дали след време някой от тях, вече побелял и уморен ще каже това, което ми каза бай Коста, стар ятак и фронтовак в годините на „зрелия” социализъм :-„Момче, в България имаше двама истински партизани – Славчо Трънски и Чочоолу, ама масоните и хората на Гешев лапнаха властта и парите, а на баламурниците пробутаха идеите за комунизъм, братство и равенство !"

Нищо такова не им казвам, разбира се, вместо това бодряшки окуражавам засрамения Пеко:

-Ще дойдат, другарю, ще дойдат братушките и живота ще стане по-хубав от песен !
Не за всички, обаче , само за някои. – добавям мислено.

Изведнъж електронният календар на българската история затрептява в джоба ми с едва доловимо жужене. Ставам, грабвам балтона и под изумените погледи на компанията се измъквам бързо в коридора. Поглеждам пулсиращият екран - на него е изписана датата 17 февруари 2012 година. Затварям очи миг преди ослепителната бяла светлина и когато ги отварям виждам разсейваща се тъмнина и чувам гласовете на приятелите си:
-Мани, какво ти стана, бе , човек, прилоша ли ти ?!
Тъмнината се отдръпва отведнъж и виждам, че седя на същия стол , на същата маса в Рошковото кафе, а около мен са всички с разтревожени лица.
-Добре съм, малко нещо ми се зави свят - успявам да кажа и кръгът около мен се разпада. Внимателно се оглеждам - от странните дрехи няма и следа, само малкият електронен календар в ръката ми напомня за пътуването ми във времето. Отпивам от кафето пред мен и усещам, че дори то е още топло ! Странно, сякаш не съм мърдал оттук нито за миг ! Чудя се ,дали да разкажа на приятелите си какво ми се случи ?! Нее, няма смисъл, само ще ми се смеят. Заслушвам се в новия спор, който Джери и Гочето са подхванали:
- Абе, не може пък чак толкова много евреи да е избил Хитлер, не може пък чак толкова зле да е било в тези концлагери !- обяснява Гочето на едва сдържащият се да не избухне Джери. Поглеждам малкият електронен календар в ръката си, после се вторачвам в Гочето. Една мисъл постепенно се оформя в съзнанието ми и една злорада усмивка бавно изгрява на лицето ми !!...

http://www.youtube.com/watch?v=R6sjZRwNxKI

за след май. Болят ме очите, отвътре само транскрипции и неправилни глаголи.;р
Но е хубаво, че си се развихрил, Прасуне, хахаха :)))

http://youtu.be/RKeoNOmGKHU

*

който ме атакува на лични . :)
*

Ей как ме целиш с тия китари ! Мани тоя английски, я всичките другари викат да учим китайски. Техните глаголи сигурно всичките са правилни ! Особено, ако са одобрени от Партията ! А транскрипцията още Мао я забрани ! :)

Когато човек не е запознат с историята ,може да си пише всичко, каквото му се поиска.

Коце ! Или поне кажи с какво не си съгласен.

Качено от istorik1973 на 08.12.2011

През ноември 1940г.Сталин решава да погълне България без бой по варианта ,приложен в Прибалтика. На 25 ноември 1940г. в София пристига секретарят на съветското външно министерство Аркадий Соболев с предложение от 12 точки за сключване на пакт за взаимопомощ, "който ще помогне на България в осъществяването на нейните национални стремежи не само в Западна, но и в Източна Тракия". Дори "СССР се задължава да окаже на България всякаква помощ, в това число и въоръжена, в случай на нападение от трета страна или комбинация от страни". А ако се случи "нападение от страна на Турция или заплаха от нападение, СССР ще поддържа България с всички средства и ще помогне за осъществяване на известните български претенции в европейската част на Турция". И още - СССР ще оказва "каквато и да било помощ в пари, продоволствие, въоръжение и материали или заем, ако България се нуждае". Но и това не е всичко - СССР "е готов да разшири и покупката на български стоки". И срещу тази щедрост само едно искане - "България се задължава да окаже помощ на СССР в случай на възникване на заплаха на неговите интереси в Черно море и проливите." Очевидно Москва се досеща от какво се плаши най-много София, та в "промеморията на Соболев" е изрично подчертано, че "пактът за взаимопомощ в никой случай не може да засегне вътрешния режим, суверенитета и независимостта на България".
Различни изследователи твърдят, че в проектодокумента се е съдържало и искане за черноморски бази в България и че първоначалното му наименование е било "гаранционен пакт". Но след като Москва опитала да си издейства от Берлин подкрепа за тази акция, а оттам я попитали "България искала ли е гаранции", СССР преименувал идеята си в договор за взаимопомощ.Оригиналът на съветското предложение липсва но държавният секретар на външното министерство Димитър Шишманов предвидливо направил препис, по който съдим за съдържанието. Точка 12 гласи: "При условие че се сключи пактът за взаимопомощ, падат възраженията против присъединяването на България към известния пакт на трите държави (Германия, Италия и Япония) и напълно вероятно е, че и СССР в този случай ще се присъедини към Тристранния пакт.''
Соболев е приет от външния министър Попов, от премиера професор Богдан Филов и накрая лично от царя и изпратен едва ли не с почести. След два дни на съветския посланик в София Лавришчев ще бъде връчен българският отказ. Текстът, поне пет пъти по-дълъг от предложението, е шедьовър на дипломатически увъртяната любезност.СССР не успява , но вдига на крак своите агенти и поддръжници БКП,която обявява пълна мобилизация в подкрепа на предложението на Москва.Ефектът е точно противоположен на замисъла. Акцията тласка България към обвързване с Германия.