Когато говорим за кино, холивудските продукции и достиженията на родната ни кинематография, са винаги две отделни теми. Западното кино, както добре знаем от нашите мастити кинокритици, е изключително комерсиално в дълбоката си същност. Алчни холивудски продуценти с дълги пури и къси вратове , не пропускат нищо от действителността, което може да бъде филмирано и да донесе пари. В резултат на тази алчност, през дългата история на седмото изкуство, през екрана са преминали всичките исторически, съвременни, приказни и комиксови герои, във всевъзможни житейски ситуации и взаимоотношения. Това поражда един голям проблем. В добре уредените западни общества, животът става все по-предвидим и скучен. Сценаристите се задъхват – действителността не може да навакса с нови сюжети. Каубоите отдавна са втръснали на всички, бандата на Оушън забогатя и  спря екшъна, дори борсовите измами след Майкъл Дъглас и Леонардо Ди Каприо са вече демоде. Всички рападжии се изредиха в киното, рокаджиите не проявяват интерес, а кънтрипевците просто не стават. Жанровете се изчерпват и задръстват един след друг.  Да вземем, например, романтичните филми.  В ранните години на седмото изкуство, любовният триъгълник от съпруга, съпруг и любовница е бил онзи порочен и скандален акцент, който  сеел бури в обществото. По-късно еманципацията  включила и любовникът, като част от триъгълника, въпреки съпротивата на консервативните  продуценти. После киното добило смелост и в наши дни вече е изчерпало възможните варианти. Дори модифицирани любовни многоъгълници от типа  „семейство  брадати скандинавци,  плюс любовник италианец, и случайно преминаващ български тираджия”,  или „две датчанки на меден месец, французойка и немски дог”, не са в състояние да изтръгнат преситената публика от отегчението, и принуждават сценаристите да включват в любовната геометрия  извънземни , способни да изпитват дълбоки човешки чувства.

       Оставяме холивудските сценаристи да си блъскат главите над проблеми, като секс и бременност в условия на безтегловност, и се връщаме към сюжетните линии от нашия живот.Тук никой не казва „ Това го има само по филмите”. Всички казват „ Копеле, това го има само у нас!” Тук със страшна сила се усеща огромната изостаналост на родното ни кино, което,  като малко парченце от счупено огледало, се опитва да отрази необхватната ни действителност.   Горкото то, е още под прикритие – хем иска да е съвременно кино, хем се занимава с отживелици. Дет се вика – ние тука още влакове взривяваме. Някакви милиционери се правят на полицаи и гонят някакви кокошкари, които пък се правят на големи мафиоти, в комбина с някакви селтаци, правещи се на важни политици.  В секс сцените – застой, като по-времето на Брежнев.Най-много някоя проститутка да нашамарим на екрана, колкото да не се забравя на кои географии се развива действието. А животът кипящ около нас, предлага сюжети, които  нашето кино просто проспива. Ето ви един такъв сюжет.  Любовно-политически триъгълник. Млад украински евреин – гей, се залюбва със стар брадат истанбулски манаф, агент на тайните служби. Към тях с голям мерак се включва белокос националист, който на този свят най-много мрази точно евреите, гейовете и турците. По-точно хем ги мрази, хем ги желае. Вижте само какъв драматизъм, какъв особено висок наратив на страстите в този триъгълник ! В душата на националиста се борят любов и омраза. Напрежението нараства след всеки кадър – бурните страсти го измъчват и той се хвърля в безпощадна битка с дежурни полицаи, журналисти, и колонизатори, търсейки забрава и вечна утеха в героичната саможертва.  Точно когато публиката очаква, това храбро сърце да не издържи, и да се пръсне на хиляди червени петолъчки, националиста решава, че значимостта на историческия момент, както и някои  финасови затруднения, налагат за известно време, доброто и злото да спрат да се борят в душата му, и да си заживеят в една заедност и хармония. Тази идея така го вдъхновява, че той слага тъмни очила и запява: „ Ебъни енд айвъри лив тугеда ин пърфект хармони”... Е на това му викам аз   психологическа мелодрама и битка между Ин и Ян. Както биха казали критиците – „взето направо от живия живот”. Щото нали, уж сме бели европейци, демек поне в цветово отношение сме айвъри, пък, като се вгледаш в демографската и социална картина, сме си  ебъни отвсякъде !...

    Като запя националиста, та се сетих, че с жанра „мюзикъл” сме още по-зле.Никаква актуалност и пълен игнор на героите на деня. Ето  как, аз си представям началото на мюзик – блокбастъра. – Млад момък в народна носия, в подножието на планински хълм , на тучна зелена поляна, сред стадо бели мериноски, полегнал на кълка, и свири на дудук. От време на време спира и подвиква на една непослушна овца, гледаща все да се отдели от стадото: „Радке, само да те гепна – руното щи цепна !”  Внезапно облаците се разделят, слънчев лъч огрява, като прожектор,  пасторалната сцена,  и се чува глас свише: „ Стани, юнако, хвърли тая гега, заеби това стадо и отиди в града. Стани отпървом дисководещ, после журналист, а накрая ще ти дам по-голямо стадо да пасеш. Защото, майна,  ти си Избраният !”

Младият овчар се стряска, естествено, и почва да го увърта, един вид прави се на скромен. За по-голяма автентичност  пита „що ся точно аз, аз в града не съм ходил, не познавам никого там” и прочее. От високите небеса бавно пада  един пергамент,  на който пише „Без цензура”и гласа свише  му казва: „е, тука има един адрес - ако имаш проблеми и, ако ти трябват пари, отиваш  там и те  щи кажат какво да правиш.”

 Левентът, нали е още абдал, пита: ”ама това там, какво е, да не е некъф приют за бедни”?!  Щото аз, като видя бедни и почвам да плача”. На което гласът свише се изсмива гръмко и казва:  „какъв приют, бе – банка е, банка, запомни – бан - ка !  Айде фърляй тая  гега !”

Момъкът пита за последно : „А дудука да фърлям ли ?!”

Гласът свише: „ Не, бе будала, няма да  го хвърляш ?! Как ще те познаят от банката без него ?! При толкова много други капути ...”

 Какво ще кажете, а ?! Силно, нали ?! При това, само си представете – всичко това се пее – певци барем дал Господ! Това го няма в никой филм, ама, както казах вече – слабичко е родното кино, слабичкоо...

 Ама наистина, вместо да си играят на стражари и апаши, нашите кинаджии могат да се пробват в един по лесен жанр. Да речем една семейна сага в стил „Форсайтови” , или „Буденброкови”. Тук даже и въображение не трябва – взимаш един род, някъде от преди стотина години и почваш да разказваш фамилната история.  Най-добре е да почнеш от някое добре подчертано историческо събитие, което рязко променя съдбите на много хора и слага началото на интересни  времена. Кръстосваш няколко биографии, описваш една сватба и нататък е лесно – броиш кой се е родил, кой умрял, кой станал човек, кой пройдоха – с една дума - лента да има, стотина серии избацваш като нищо. Да кажем сагата започва така : Една година след началото на Втората световна война.В канцеларията на  страшният Гешев - началник на царската полиция, млад ремсист тихо псува през зъби и си мисли :” Ебати как се прекарах с тия ремсистки тъпотии, отидох си млад и зелен!”  Гешев, който има дарбата  мигновенно да преценява хората,  му предлага да стане сътрудник на полицията, внедрен в партията на комунистите. „Спокойно – казва полицаят – там съм внедрил и други, и те май   са вече повече от балъците. Само ми бъди верен и те очаква богато и щастливо бъдеще.” Момъкът кандисва неочаквано бързо и към девети епизод е вече фактор в нелегалната борба.   Накратко филма продължава така – Червената армия идва, нашия герой заминава за Съветския съюз да учи и към петнадесети епизод е щастливо женене за красива млада еврейка. Към двадесет и трети епизод, младежът се завръща в родината си и бързо става част от управляващата върхушка. Гешев го е научил, че в архива  и тайните досиета се крие истинската власт. Синовете му растат във време, в което майките казват на децата си: „ Учи, майка, – за да не работиш.”   Заръката към синовете на нашият главен герой е малко по различна : „учи, сине, на ти тея папки и стани шеф”. В духа на традициите от народните приказки, по-малкият брат се оказва по-хитър и амбициозен. Той постоянно чува завета на баща си – „Стани шеф, стани шеф” и някъде към шестстотин петдесет и трети епизод, изплува от мъглата и става.  Според същата традиция, баткото е по тромавият в главата и всичкото, до което успява да се докопа, са няколко хотела по морето . В един особено емоционален епизод, този, който е станал шеф, изплаква болката си, че брат му всъщност е само наемен работник – архитект, при едни английски хотелиери - експлоататори. Тук епизодично се появява националиста, този същият, който участва в романтичния филм, като хипотенуза в любовен триъгълник, в който пък, станалият шеф е прилежащ катет. Та националиста , в най въздействащият момент от филма, изтрива сълзите на станалия шеф и му се заклева, че ще отмъсти на английските експлоататори - изедници. Двамата се прегръщат и запяват „Союз нерушимъй „ , с което свършва първият сезон на сагата.

      Бе, не знам, на мен  ми харесва, ама както вече казах не веднъж – слабичко е родното кино. То, ако такъв лесен жанр не може да подкара, какво да кажем за някои по-трудни, като фентъзи и психотрилър, примерно. А около нас сюжетите си плуват незабелязани. Спите, бе, творците !

 Сега ми идва на ум един микс между тия два жанра. Значи, имаме едно моме. Хубаво моме, сгодно. Не, нещо чак кой знае колко хубаво, ама отракано, умее ги нещата и живота го подрежда, като дванадесетгодишен син на мутра, кубчета. За героиня на нашия филм, обаче е идеална. По сценарий я вадим от село и я монтираме в София. Момето на този ранен етап не блести с акъл, средна работа - чете, пише, знае събиране и умножаване. По японския и други елитни хотели я знаят и кучетата. Идва новото време – нашето момиче е в разцвета си. Нема гимнастички, нема акробатки – след нея всички жени ти се струват монахини. Нашата героиня хвърля око на един банкер. Всъщност на първия банкер. На първият частен, по-точно. Момето хвърля мрежата толкова точно и сполучливо, че за нула време първият частен се оказва  баща на две деца и разбира, че онази симпатична служителка, която му е рецитирала ”докато смъртта ви раздели”, не се е шегувала. До тук филма наскучава –няма драматизъм, обикновена история за младо момиче с брак – мечта. Затова е време да вкараме динамика и феноменални  превъплъщения . На следващата страница от сценария става ясно, че първият частен банкер си е банкерствал по единствения начин който знае , а именно „като на държавно”. В резултат на което, банката му станала „Първа фалирала частна  банка”, а съпругата му осъзнала, че това, което е мислела за акула в рибарската и мрежа, всъщност била някаква полуумряла цаца. Тя, разбира се, не чака смъртта да ги раздели, макар, че нямала много против този вариант, що се отнася до проваления банкер, изхвърля цацата и постяга мрежата за нов улов.

 И тук, драги ми читателю, се натъкваме на поредното сюжетно преплитане. В мрежата попада не друг, а младото украинско еврейче от истамбулския еротичен филм, което изпълнило завета на героя от фамилната  сага , и станало шеф. Сега, ако ще протестирате заради появата на едни и същи герои, ще ви кажа, че нямам никаква вина. Малка ни е държавицата - както един друг известен сценарист казваше : „В България всички сме братовчеди”. Нагъсто живеем, няма как – малко са ни героите и те участват във всички интересни сценарии. Аз какво да направя ?!

        След като набързо ощастливява и новия си съпруг с две рожби, героинята на нашия сюжет, навлиза в психоделичната фаза на пълната промяна. До този момент,  най – впечатляващото за хората от близкото и обкръжение, е била дарбата и, да поставя обиците на ушите си, с крака, и виртуозното владеене на кратките музикални форми. Сега изведнъж тя избухва, като свръхнова и заслепява околните, със сякаш старателно укривани досега интелект и бизнес умения.  Под влиянието на някаква необяснима и неземна връзка с пара нормалното, тя започва да се променя . В нейно присъствие стаите изстиват, водата спира, електрическите уреди избухват, а парите, дори и тези в чуждестранни банки, загадъчно изчезват.Шефската невеста не може, като други феномени, да лепи по себе си лъжици и ютии, но е достатъчно  да мине покрай някое министерство и към снагата и прилепват всички изгодни договори за държавни поръчки. Не може   да вижда умрели хора, но спира да вижда някои от живите. А тези,  които вижда, за една нощ стават министри и началници на агенции, без да имат и най-малка представа защо и как. Буквално за дни, като змия, която захвърля старата си кожа, спътницата на станалия шеф, се превръща в жената, която единствено знае как може, с помощта на някакви си десетина милиона евро, да повдигне високо - високо, имиджа на Клета Майка България. Излиза наяве и един друг неин талант и, ако в Стокхолм не са толкова тесногръди и признаят писането на опорни точки за литература, нашата героиня несъмнено би донесла първата за страната ни Нобелова награда. Което ни води до цяла плеяда от възможни заглавия , като – „Игра на тролове”, „Моята голяма полуукраинска сватба”, „Четири сватби и едно управление”, „За няколко договора в повече”,  продължението му - „Един пробит договор” и още много  предложения с огромен потенциал.Но както вече отбелязах със съжаление –  слабовато  е още родното кино !

                                                                                                                       

Ма, гледам сал декадентски пост социалистически реализъм се върти в сценариите ти.
За такова нЯщо няма продуценти. Филма, дори сюжета му, почерпен от живият живот, струва кинти.
А да ти кажа тези сценарии, Ората ги гледет и по ТВ тата безплатно и обилно ондулирани от новите курви - журналята....
Тоя народ герои иска! Светли фигури, които да последва, Данко от Банкя изтръгнал сърцето си и осветил пътя към....джоба си.
Иска да знае, какво събира "четиримата реформатисти и кунева", иска турски сериал в, който положителен герой е турският бей, а отрицателен юнака, що бозал до 33 - тата си година от това на майка си.., абе от тотото !

Няма сценарии за смесени българо - украинско - сръбски,супер продукции за славните победи на българският легионер и бранник, братският усташ на Дража и една стотня на Б.Б. / Батько Бандера, да не се бърка с друг /, над червената фашизоидна сган!

Ей такива неща! Или някаква фантастика - фентъзи..."Обединението на българите"....документалистика - "Просперитета на българска търговска колиба"...мултипликация - "Ну, ама много погоди!" и т.н.

Стига съм те мъчил, като критик от сп. "Кино и вино"...аз вече съм на биричка "Kozel" и се готвя за новият протест довечера!

Колегата критик-икономист от списание "Кино и вино" ме е изпреварил и е дал компетентно мнение. Аз мога да се изявя като редактор и само да допълня неточностите.)

Фразата "Копеле, това го има само у нас!", в никакъв случай не отразява изостаналостта на родното ни кино, напротив, усеща се гордост от уникалността на сюжетите в Родината ни. Освен това звучи страхотно , а както е известно – заглавието продава и може да се превърне в хит.

В мюзик–блокбастъра сюжетът е издържан. Обаче в кулминационната сцена, когато момъкът е изправен пред трудната дилема, кое от двете оръжия на труда за захвърли и гласът свише го наставлява, предлагам, в едър план момъкът да надене капут на дудука, което действие ще сивмолизира израстването на героя от невзрачен овчар до предпазлив дудукчия. Действието ще има силно въздействие върху зрителите, те веднага ще разпознаят подтекста "Ще ни ебе, но и ще ни пази".

Моето наблюдение е, че слабоватото ни кино страда от липса на добри сценарии. А както авторът вече отбеляза, сценариите се разхождат между нас, просто трябва да протегнеш ръка и да ги уловиш. Нека не се кахърим(изконна българска думичка) за холивудските сценаристи, ние сме в Европейския съюз , и нека обърнем поглед към европейското кино.

Какво би станало, ако екранизираме "Долче вита ин Булгаристан", където застаряващ бонвиван-химик израства до величав банкер? Филмът може да е коопродукция и да е озвучен на италиански и турски, което ще помогне за разпространението му в чужбина.

Имате ли нещо против екранизацията на "Невероятната съдба на Амели Манол"? Тук мога да се разгърна, но за да спестя време и усилия, ще посоча само основната линия - Амели се грижи за щастието на околните, но никой не се грижи за нейното. Тя проглежда за истината в собствения си живот, след като заема висок държавен пост и всеки ден проявява невиждана съпричастност с проблемите на обикновените хора.

Друго предложение – "Симеоновска връзка", мафиотски филм в стил "Октопод", за нерушимото приятелство на завършилите мъжкия колеж, проследяващ съдбите на героите, които са от двете страни на закона и то в развитие през годините . Може да поканим Микеле Плачидо за главната роля, щото наш Ламбо не е добре напоследък.

Основният пропуск е, че липсват комедии. Предлагам филм в стилистиката на "Монти Пайтън" или "Особености на националния риболов". Мога да помогна на сценаристите, също и в кастинга за актьори.

Уф, още толкова идеи се появиха, ама друг път. :D
Сид, теб четоха ли те вчера в Пощенската, гледам разказът е в подходящ формат.:-)

Човек като си хапне и става един вид по-благоразположен.
Рекох си, защо поставих знака "Стоп" пред американското кино? Игнорирах го, абе направо го дискриминирах. Не заслужава такава безрадостна съдба.

И тук ме осени идеята за нов филм, "Телевизионно серкме", адаптация по Чудомир. В него ще става дума за работещите в една телевизия. За корупцията и хаоса, следствие на лошото управление. За липсата на справедливост и оценка на индивидуалните способности. За шуробаджанащината при назначенията и царящата анархия в нюзрума. За гаврата с персонала и жизнените интереси на нацията. За отвратителното отразяване на новините и продажните журналисти. За манипулирането на остатъците от обществено мнение.
Усеща се градацията, нали? След като съспенсът е стигнал точката на кипене, на това място, поддържащата мъжка роля се превръща в главна (особен похват на инверсия, напоследък популярен сред кинотворците).
Финалът остава отворен, с глухо бучене от далечните викове на хора, след което нашият герой замислено промълвява, като на себе си:
— Море и менека ми остават още малко. Че накарам бай Миле да изчисли харно сметката, па и я, аллалем, че изокам, колко можем, некой ден, ама де да видим кога че е!

а парите, дори и тези в чуждестранни банки, загадъчно изчезват.

това верно е паранормално:)
идеите са чудовищни:))
пази ги, някой ден ще ги видиш филмирани
както съм се убедила
у нас няма виц, който да не се е сбъднал:)

Всъщност качих този текст защото го обещах на Никола Крумов, който написа в блога си брилянтна пародия на д-р Хаус. http://nikola666.blog.bg/lichni-dnevnici/2014/04/08/bylgarskiiat-d-r-haus.1255139

А иначе "претенциите" и критиките ми към българското кино не са казани на сериозно. Просто са удобен контрапункт, за да посоча абсурдния виц( тук шушона е абсолютно права), в който живеем. На фона на тоталният упадък на общество и държава, киното ни се справя не лошо. На икономиста ще кажа, че пиша не за да соча верния път на евентуални мои фенове, а за собствено удоволствие . Пиша за тези, които са ми интересни, в смисъл, които са ми най-смешни , и които са актуални.А тези, които според икономиста ,съм пропуснал, са толкова безлични, че не могат да ме провокират достатъчно. Какво да пиша за РБ ?! Все едно да пиша за НЛО. Ако някога дойдат на власт и управляват по същия дебилен и вреден начин, ще пиша и за тях. Със сигурност.

Обичам да чета стилни и смислени текстове..Оценявам ги, ако са добри, дори и да са във вид на обява, реклама, или съобщение. Твоят коментар доказва, че формата няма значение. Блестящи предложения ! "Телевизионно серкме" хахаха ! И бай Миле, като лудият пророк Хауърд ! Предлагам Кулезич за ролята, която Фей Дънауей изигра ! :). В сагата за Амели Манол също има много хляб. Представям си само как започва - млада невеста на митнически шеф на Кюстендилската митница, по време на сръбското ембарго ! Удри, куме ! Обаче банкера, нагазил в шадравана, не мога да си представя. Бях писал на едно място, че всеки път, когато го видя на екрана, очаквам да грабне китара и да запее"Таборът отива към небето! ! Или си го представям като младоженец на грузинска сватба, играещ танц със саби. Впрочем, ако ми остане време, ще кача и този текст. "Симеоновска връзка" е с огромен потенциал. Само, ако намериш кой да го излъчва.:) Щото същите герои са собственици и на кината , и на телевизиите.Поздрави !

Прочел си мислите ми! Точно Любица Кулезич виждах в ролята на Даяна Кристенсен. Има нещо общо между Любица и Фей, но когато Фей вече остарява. Въпреки експресивността на Фей и лежерността на Люба (абе, как я виждаш Люба като секс-хиена и докато бърза за оргазма си, да чете сценария за съботно-неделното си предаване, хаххх?))), нещо в позите и погледите все пак дава база за сравнение.
Люба я виждам и в друг филм - "Ахелойска мечта". Хем градът е близо до морето, (не че няма риби в изобилие навътре в пустинята българска, и повечето еднооки), хем мястото е алюзия на прочутата Симеонова битка. Нямаме нужда от ескимоски момчета, повечето наши са недорасляци.) И най-вече ще чакам сцената с чорапогащника.)
Да те успокоя, ако ти е трудно да си представиш банкера в "Треви", имаме си достоен дубльор, известен с прозвището "Пикаещият във фонтани". Нерде Рома, нерде Плевен.) Мен повече ме притеснява, коя, коя, коя ще изпълни ролята на Силвия, спяща само в две капки френски парфюм?
Много добре започваш историята за Амели Манол. При споменаване на думата "митница", много моля да обясниш, как може да се тушира по някакъв начин фамилията Константинов, без значение бил той Алеко, Юлиян или Михаил :-) М-да, трудното детство плюс чичко Софокъл, плюс чичко Фройд трябва да доведе до някакво обяснение за сегашното объркано състояние на героинята Манол и точно това е предизвикателството пред сценариста.)
Сигурно приличам на лавина, която се спуска и покрива всичко наоколо с бяла пелена. Ами това е положението, видя ли добър текст, не мога да се сдържа и преди да съм предала акредитивните си писма се втурвам да демонстрирам логореята си.)
Откъде мислиш, че зная за твоята статия? Бях се разположила удобно в блога на Нико, той наистина е написал чудесен текст, а напоследък авторските работи се търсят с телескоп и там прочетох за твоя бъдещ жест. Отдавна се отказах да публикувам в блатото блог.бг, но тази седмица имаше две чудесни провокации – твоята и на Нико.) Ако ти продължаваш да се появяваш с обичайната честота, мога отсега да ти пожелая Весела Коледа :D

въобще не ме впечатли с тютюгробарския си хумор.
Но твоя определено да!
Плюсче и поздрави!

В първите 40-50 епизода героите решават само кръстословици. После идва Батман по голяма нужда - още 30 сериии. Появява се братът близнак на Г. Димитров женен за Т. Димитрова(по баща Дончева) и разяснява за вредата на паяжините връз глобалното затопляне. После сестрата на братовчедка му взима наркотици от лелята на вуйна му, като за поне 140 епизода разкривам, че тя му е брат. Първият сезон се отличава с разграбващ рейтинг. За втория решаваме героите да са още по-тъпи, демек да са по-близо до хората. Започваме естествено със сране - прелюбопитно занятие за аудиторията - форумите са тъпкани с хвалебствия и очевидно осмислили живота си граждани....................... 9028-ма серия - появява се Рич, но внезапно 175 годишния артист умира от отровен бахур. Всичко свършва... Сериалът е взел 40123 награди "Еми" и е бил 2855 пъти човек на годината.

Не мога наистина да те предизвиквам често - някак си не ме влече, да "заживея" в блога и да пускам по нещо всеки ден.Слава Богу, в реалността все още има достатъчно интересни и приятни занимания, които са ми приоритет. Тук едно време беше забавно място.Сега проверявам понякога, дали нико , или рамоне, са написали нещо. Дори не ме кефи вече да ядосвам венци :). Видях, че нещата не успяват да останат в рамките на закачките и бързо минават в нелепи блогови войни, в които понякога можеш, като от учебник, да изучаваш психически отклонения и очевадни комплекси. Както бях писал преди време - в нета всички сме умни и с тела на богове.Лично аз съм благодарен, че го има Буда ! :) Както ти си отбелязала - никой не може да избяга от бекграунда си, да си скрие от всевиждащото око на мръсника Фройд. Комични са тези, които тук, в нета, се опитват да го правят. А до Коледа, мога да кача един - два текста още, имам няколко по папките. :)

Ми кво му е на твоя сценарий ?! Нито е по-малко интересен от холивудските, нито е по-малко вероятен. Щом Брук може да се омъжи и да изхака всички мъжки персонажи в сценария, що да не може брата -близнак на Гошето, да се разпищоли с курви и ракии в продължение на 2-3 хиляди епизода. Само пази да не мине през сценария батко му Сталин, че филма си остава без главен герой одма. Иначе си безкрайно прав в едно - нуждата героите да са по-близко до хората, в последно време стана вопиюща ! :)