Постинг
24.02.2012 18:19 -
историята от първа ръка
Автор: usandthem
Категория: Забавление
Прочетен: 3520 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 25.07.2012 16:56
Прочетен: 3520 Коментари: 6 Гласове:
14
Последна промяна: 25.07.2012 16:56
глава втора
другарят на другаря Янко
На входа с гръб към мен, надничайки през полуотворената врата към улицата, стои един момък, облечен с почти същите като моите дрехи. Като чува стъпките ми той се обръща рязко, тръгва към мен и ми подава ръка.
- Другарю , кога влезнахте, аз уж за вас гледам , а съм ви пропуснал – учуден ме заразпитва младежа, като енергично разтърсва ръката ми.
-Аз, такова, отгоре...успявам да прошепна със сухо гърло.
Младежът ме хваща под ръка , завърта ме обратно към стълбите и ме повежда нагоре.
-Добре, че идвате навреме, другарите вече чакат с нетърпение. Вие от другаря Янко, нали...?!-пита той и ме гледа въпросително.
- Нда...от него – отговарям, без да имам и най-малката представа за какво говори. В момента повече се радвам на лекотата , с която припкам по стълбите нагоре без изобщо да се задъхвам !
Младежът спира пред една от сивите врати и почуква няколко пъти с особен ритъм. След няколко секунди се чува как някой отключва отвътре и вратата се отваря. Моят придружител ме побутва навътре и радостно обявява, надничайки зад гърба ми :
-Другари , другарят от другаря Янко дойде !
В стаята, около очукана, дървена масичка, сред гъст и лютив цигарен дим, седят три клонинга на младежа, който ме доведе, и едно красиво, младо момиче. Непоносимо горещо е – в отсрещния ъгъл до прозореца закрит със залепена хартия, бумти зачервено кюмбе.
-Заповядайте, другарю, седнете. – изправя се един слаб, върлинест мъж и ми сочи свободния стол пред мен – Дайте си балтона, тук е топло.
-Благодаря – едва отронвам и се отпускам на стола, но почти веднага ставам защото високият мъж ми протяга ръка и предлага да се запознаем.
- Вълко – представя се той – а това са Цоло , Пеко, Груйо и Минка.
- Мако – невярващ на ушите си се чувам да казвам и се здрависвам с всички – приятно ми е. Кой знае защо премълчавам истинското си име –Емануил Кръстев , струва ми се някак си превзето и дори ( откъде се взе тази мисъл ?! ) едно такова , буржоазно ! Опитвам се да схвана какви са пък тези образи, нелегални ли са, бойна група ли някаква, или недай Боже да са нещо от рода на „Черните ангели” !
„Глупости, какви ангели, ако сега е 1940 година, тия най-много да са някакви ремсисти от училищата и фабриките” –заключавам успокоен.
Груйо, младежа, който ме доведе, вади смачкан пакет цигари – Да закурим, другарю, Мако – подканя ме той.
-Не, благодаря , отказах ги още... за малко да кажа през 1998 година, но добавям – отдавна ги отказах, дробовете знаете...
Груйо запалва една папироса без филтър, изпуска голям облак синкав дим и поглежда въпросително към другаря Вълко, явно той е началството тук.
Вълко се прокашля, изправя се и със строг и тържествен глас обявява:
- Другари , събрали сме се да видиме какво ще правиме след като царя и продажното правителство отказаха на съветските другари, дето искаха да минем към тях и заедно да биеме фашистите и империалистите ! Нали така ?- поглежда ме той въпросително и добавя:
-Давам думата на другаря Мако, за разяснения на директивите на ЦК на БРП и лично на другаря Янко.
Вълко сяда и всички погледи се насочват към мен. Не съобразявам веднага, че другаря Мако всъщност съм аз и аудиторията очаква от мен инструкции и напътствия ! Това е толкова абсурдно, че направо се изхилвам – тоя сън оглави класациите за всички времена !
Младежите пред мен най-неочаквано отговорят с дружен смях , а Цоло , който удивително напомня на Пеньо Пенев, тупа весело Вълко по гърба и през смях вика:
-Даа, с това „лично на другаря Янко” го прекали, братле ! Ама другаря Мако по-добре и от нас го познава ! Нали оттам идва – и сочи с пръст някъде нагоре.
Вълко, леко сконфузен, се обръща към мен и казва:
-Ние преди два дена получихме окръжно за подготвяне на „Соболева акция”, ама нямаше подробни инструкции и много нещо не разбрахме. Да оставим официалностите и протокола, ако може да ни разясниш простичко, че откак Съветския съюз и Германия лани станаха съюзници само Англо – френския империализъм громим ! Дойде такова окръжно миналата година – че Сталин и Хитлер са съюзници , а европейската буржоа ни е общ враг– някак оправдателно ми обяснява Вълко. - А и тук спорим тоя договор на братушките за присъидиняване към тях ли е, или само така за всеки случай. Нали и на Литва, Естония и Латвия така предложиха за мир и после си ги взеха, де да имаме и ние тоя късмет , ама нашите към Германия ни дърпат! - разпалено , като на митинг ръкомаха Вълко с блеснали очи.
Докато го слушам се мъча да си спомня какво всъщност знам за тези събития, все пак съм историк. Така , да видим – 26 ноември 1940 година, Аркадий Соболев, генерален секретар на външното министерство на СССР, носи предложение, отхвърлено е.... ; днес според Димчовия календар трябва да е 28 ноември, ясно, ще им дръпна един инструктаж, няма проблем.
Групата ме гледа с интерес в очакване да си подредя мислите. Изправям се и започвам бавно и авторитетно:
-Другари, както знаете преди няколко дена таваришч Соболев донесе предложение от съветските другари за договор за мир и взаимопомощ между великия СССР и Царство България.
„Мамка му, опасен артист си бил ти , Емануиле, как бързо налучка верния тон ! Карай така, то тия сигурно имат и оръжие ! Те, ако ти знаят политическите убеждения , ще те разстрелят на място !”– говоря си наум, а на глас продължавам:
- Както другарят Вълко правилно отбеляза, престъпното правителство на България отхвърли тези предложения и по всяка вероятност готви присъединяването ни към оста Рим – Берлин – Токио.
-В тази усложнена политически, международна обстановка , ръководството на Българската Работническа Партия и другарят Георги Димитров, решиха да се проведат мащабни акции сред българското общество, с цел да се популяризират идеите заложени в мирният договор за приятелство и взаимопомощ, като същевременно се окаже масиран натиск над управляващите в лицето на Министерския Съвет и Народното събрание за приемането на съветските предложения, като единствено възможните за осигуряване на суверинитета и бъдещето на нашата Родина!
Сприрам да поема дъх и погледждам към аудиторията си. Всички ме гледат зяпнали с отворена уста, а в очите им виждам възторг, граничещ със страхопочитание ! Минка така ме изпива с големите си красиви очи, че неволно поглеждам, дали не съм със скиорския клин !
Мамка му, добър съм ! - мисля си, възхитен от себе си. И как няма да съм, че аз през половината си живот съм слушал такива помпозни речи, то като се замислиш, те другарите и 72 години по-късно пак така си говорят !
- Живеем в съдбоносни времена, другари - отприщвам се аз по темата – на нас се пада трудната, но благородна задача да спасим Отечеството ! За целта, трябва да потегнем редиците си, да проведем срещи с трудещите се от фабриките , учрежденията, да агитираме по училища, читалища и казарми. Да печатим и разпространяваме позиви, да засипем с протестни писма и телеграми политическите и граждански институции, и най-важната ни задача , другари – да съберем колкото се може повече подписи под декларация , с която официално да поискаме преразглеждане на решението на правителството!
Това, другари, в най-общ план са задачите поставени от централното бюро на Българската работническа партия –завършвам аз , поглеждам усмихнат към Вълко и добавям – и лично на другаря Янко ! След това авторитетно, сякаш цял живот съм бил партиен секретар обхождам с поглед аудиторията си и питам:
-Имате ли някакви въпроси, другари ?
Пеко, нисък и набит здравеняк, скача пъргаво от мястот си и казва:
-Аз искам да питам за гермаците !
-Какво за германците ?! – не схващам аз.
-Такова... ъъъ..., ние сега с тях ли сме, или какво, нали когато другаря Димитров го съдеха, те си беха фашисти ?! Пък после фашисти останаха само франсетата и англичаните, а германците минаха откъмто другаря Сталин, демек откъмто нашите ! Сега правителството нещяло към братушките, па щяло към германците, ми каква е разликата, нали сега сме всичките наши ?! Нали лани кога идва пак така един другар от ЦК-то викаше-„Сега , другари, като се съюзиха двете най-силни армии в света иде края на световния империализъм ! България ще си върне откраднатите земи и пак ще бъде на три морета”- така разправяше, нали ?! – пита Пеко и оглежда другарите си.
-Ма много си прост, бе , Пеко – не издържа Вълко и обяснява – Разликата е, че , ако подпишем със Съветския съюз тука ще дойде Червената армия, а ако минем към оста тука идват германците ! Ти кой искаш да дойде , а Пеко ?!
-Епа ,много ясно кой – братушките искам да дойдат, как ?! –разперва ръце Пеко и си сяда засрамен.
Групата чака моето мнение, а аз си мисля, че Пеко с този въпрос направо бръкна в раната и както се казва - набара сърцевината на спора между Джери и Гочето. Горкият глупак, как можеше да знае че само след няколко дена на 18 декември Хитлер ще разпише плана „Барбароса” за нападение на сегашния му съюзник – Съветския съюз, а след шест месеца от Кремъл ще дойде нареждане за поемане на „курс към въоръжена борба”, която ще разцепи българското общество за десетки години напред в бъдещето.Как можеше да знае, че не само той и другарите му, а и самата му държава е едно мъничко късче от пъзела, който редяха големите и силните, и че бъдещето ще донесе реки от кръв и планини от страдание. Почувствах се, като един Нострадамус, прииска ми се да им разкажа какво ги очаква, но знаех, че няма да повярват. А и какво ли да им кажа ?! Че тези, които доживеят ще прекарат целия си живот в преследването на една химера, а на стари години ще преглъщат горчивината на униженията и съмненията, че всичко е било напразно. ?! Или , че другарят Янко, на когото сега се присмиват и тогава ще си бъде човекът „отгоре”, а преди да си отиде от властта ще нарече мечтите им „недоносче” ?! Дали след време някой от тях, вече побелял и уморен ще каже това, което ми каза бай Коста, стар ятак и фронтовак в годините на „зрелия” социализъм :-„Момче, в България имаше двама истински партизани – Славчо Трънски и Чочоолу, ама масоните и хората на Гешев лапнаха властта и парите, а на баламурниците пробутаха идеите за комунизъм, братство и равенство !"
Нищо такова не им казвам, разбира се, вместо това бодряшки окуражавам засрамения Пеко:
-Ще дойдат, другарю, ще дойдат братушките и живота ще стане по-хубав от песен !
Не за всички, обаче , само за някои. – добавям мислено.
Изведнъж електронният календар на българската история затрептява в джоба ми с едва доловимо жужене. Ставам, грабвам балтона и под изумените погледи на компанията се измъквам бързо в коридора. Поглеждам пулсиращият екран - на него е изписана датата 17 февруари 2012 година. Затварям очи миг преди ослепителната бяла светлина и когато ги отварям виждам разсейваща се тъмнина и чувам гласовете на приятелите си:
-Мани, какво ти стана, бе , човек, прилоша ли ти ?!
Тъмнината се отдръпва отведнъж и виждам, че седя на същия стол , на същата маса в Рошковото кафе, а около мен са всички с разтревожени лица.
-Добре съм, малко нещо ми се зави свят - успявам да кажа и кръгът около мен се разпада. Внимателно се оглеждам - от странните дрехи няма и следа, само малкият електронен календар в ръката ми напомня за пътуването ми във времето. Отпивам от кафето пред мен и усещам, че дори то е още топло ! Странно, сякаш не съм мърдал оттук нито за миг ! Чудя се ,дали да разкажа на приятелите си какво ми се случи ?! Нее, няма смисъл, само ще ми се смеят. Заслушвам се в новия спор, който Джери и Гочето са подхванали:
- Абе, не може пък чак толкова много евреи да е избил Хитлер, не може пък чак толкова зле да е било в тези концлагери !- обяснява Гочето на едва сдържащият се да не избухне Джери. Поглеждам малкият електронен календар в ръката си, после се вторачвам в Гочето. Една мисъл постепенно се оформя в съзнанието ми и една злорада усмивка бавно изгрява на лицето ми !!...
http://www.youtube.com/watch?v=R6sjZRwNxKI
другарят на другаря Янко
На входа с гръб към мен, надничайки през полуотворената врата към улицата, стои един момък, облечен с почти същите като моите дрехи. Като чува стъпките ми той се обръща рязко, тръгва към мен и ми подава ръка.
- Другарю , кога влезнахте, аз уж за вас гледам , а съм ви пропуснал – учуден ме заразпитва младежа, като енергично разтърсва ръката ми.
-Аз, такова, отгоре...успявам да прошепна със сухо гърло.
Младежът ме хваща под ръка , завърта ме обратно към стълбите и ме повежда нагоре.
-Добре, че идвате навреме, другарите вече чакат с нетърпение. Вие от другаря Янко, нали...?!-пита той и ме гледа въпросително.
- Нда...от него – отговарям, без да имам и най-малката представа за какво говори. В момента повече се радвам на лекотата , с която припкам по стълбите нагоре без изобщо да се задъхвам !
Младежът спира пред една от сивите врати и почуква няколко пъти с особен ритъм. След няколко секунди се чува как някой отключва отвътре и вратата се отваря. Моят придружител ме побутва навътре и радостно обявява, надничайки зад гърба ми :
-Другари , другарят от другаря Янко дойде !
В стаята, около очукана, дървена масичка, сред гъст и лютив цигарен дим, седят три клонинга на младежа, който ме доведе, и едно красиво, младо момиче. Непоносимо горещо е – в отсрещния ъгъл до прозореца закрит със залепена хартия, бумти зачервено кюмбе.
-Заповядайте, другарю, седнете. – изправя се един слаб, върлинест мъж и ми сочи свободния стол пред мен – Дайте си балтона, тук е топло.
-Благодаря – едва отронвам и се отпускам на стола, но почти веднага ставам защото високият мъж ми протяга ръка и предлага да се запознаем.
- Вълко – представя се той – а това са Цоло , Пеко, Груйо и Минка.
- Мако – невярващ на ушите си се чувам да казвам и се здрависвам с всички – приятно ми е. Кой знае защо премълчавам истинското си име –Емануил Кръстев , струва ми се някак си превзето и дори ( откъде се взе тази мисъл ?! ) едно такова , буржоазно ! Опитвам се да схвана какви са пък тези образи, нелегални ли са, бойна група ли някаква, или недай Боже да са нещо от рода на „Черните ангели” !
„Глупости, какви ангели, ако сега е 1940 година, тия най-много да са някакви ремсисти от училищата и фабриките” –заключавам успокоен.
Груйо, младежа, който ме доведе, вади смачкан пакет цигари – Да закурим, другарю, Мако – подканя ме той.
-Не, благодаря , отказах ги още... за малко да кажа през 1998 година, но добавям – отдавна ги отказах, дробовете знаете...
Груйо запалва една папироса без филтър, изпуска голям облак синкав дим и поглежда въпросително към другаря Вълко, явно той е началството тук.
Вълко се прокашля, изправя се и със строг и тържествен глас обявява:
- Другари , събрали сме се да видиме какво ще правиме след като царя и продажното правителство отказаха на съветските другари, дето искаха да минем към тях и заедно да биеме фашистите и империалистите ! Нали така ?- поглежда ме той въпросително и добавя:
-Давам думата на другаря Мако, за разяснения на директивите на ЦК на БРП и лично на другаря Янко.
Вълко сяда и всички погледи се насочват към мен. Не съобразявам веднага, че другаря Мако всъщност съм аз и аудиторията очаква от мен инструкции и напътствия ! Това е толкова абсурдно, че направо се изхилвам – тоя сън оглави класациите за всички времена !
Младежите пред мен най-неочаквано отговорят с дружен смях , а Цоло , който удивително напомня на Пеньо Пенев, тупа весело Вълко по гърба и през смях вика:
-Даа, с това „лично на другаря Янко” го прекали, братле ! Ама другаря Мако по-добре и от нас го познава ! Нали оттам идва – и сочи с пръст някъде нагоре.
Вълко, леко сконфузен, се обръща към мен и казва:
-Ние преди два дена получихме окръжно за подготвяне на „Соболева акция”, ама нямаше подробни инструкции и много нещо не разбрахме. Да оставим официалностите и протокола, ако може да ни разясниш простичко, че откак Съветския съюз и Германия лани станаха съюзници само Англо – френския империализъм громим ! Дойде такова окръжно миналата година – че Сталин и Хитлер са съюзници , а европейската буржоа ни е общ враг– някак оправдателно ми обяснява Вълко. - А и тук спорим тоя договор на братушките за присъидиняване към тях ли е, или само така за всеки случай. Нали и на Литва, Естония и Латвия така предложиха за мир и после си ги взеха, де да имаме и ние тоя късмет , ама нашите към Германия ни дърпат! - разпалено , като на митинг ръкомаха Вълко с блеснали очи.
Докато го слушам се мъча да си спомня какво всъщност знам за тези събития, все пак съм историк. Така , да видим – 26 ноември 1940 година, Аркадий Соболев, генерален секретар на външното министерство на СССР, носи предложение, отхвърлено е.... ; днес според Димчовия календар трябва да е 28 ноември, ясно, ще им дръпна един инструктаж, няма проблем.
Групата ме гледа с интерес в очакване да си подредя мислите. Изправям се и започвам бавно и авторитетно:
-Другари, както знаете преди няколко дена таваришч Соболев донесе предложение от съветските другари за договор за мир и взаимопомощ между великия СССР и Царство България.
„Мамка му, опасен артист си бил ти , Емануиле, как бързо налучка верния тон ! Карай така, то тия сигурно имат и оръжие ! Те, ако ти знаят политическите убеждения , ще те разстрелят на място !”– говоря си наум, а на глас продължавам:
- Както другарят Вълко правилно отбеляза, престъпното правителство на България отхвърли тези предложения и по всяка вероятност готви присъединяването ни към оста Рим – Берлин – Токио.
-В тази усложнена политически, международна обстановка , ръководството на Българската Работническа Партия и другарят Георги Димитров, решиха да се проведат мащабни акции сред българското общество, с цел да се популяризират идеите заложени в мирният договор за приятелство и взаимопомощ, като същевременно се окаже масиран натиск над управляващите в лицето на Министерския Съвет и Народното събрание за приемането на съветските предложения, като единствено възможните за осигуряване на суверинитета и бъдещето на нашата Родина!
Сприрам да поема дъх и погледждам към аудиторията си. Всички ме гледат зяпнали с отворена уста, а в очите им виждам възторг, граничещ със страхопочитание ! Минка така ме изпива с големите си красиви очи, че неволно поглеждам, дали не съм със скиорския клин !
Мамка му, добър съм ! - мисля си, възхитен от себе си. И как няма да съм, че аз през половината си живот съм слушал такива помпозни речи, то като се замислиш, те другарите и 72 години по-късно пак така си говорят !
- Живеем в съдбоносни времена, другари - отприщвам се аз по темата – на нас се пада трудната, но благородна задача да спасим Отечеството ! За целта, трябва да потегнем редиците си, да проведем срещи с трудещите се от фабриките , учрежденията, да агитираме по училища, читалища и казарми. Да печатим и разпространяваме позиви, да засипем с протестни писма и телеграми политическите и граждански институции, и най-важната ни задача , другари – да съберем колкото се може повече подписи под декларация , с която официално да поискаме преразглеждане на решението на правителството!
Това, другари, в най-общ план са задачите поставени от централното бюро на Българската работническа партия –завършвам аз , поглеждам усмихнат към Вълко и добавям – и лично на другаря Янко ! След това авторитетно, сякаш цял живот съм бил партиен секретар обхождам с поглед аудиторията си и питам:
-Имате ли някакви въпроси, другари ?
Пеко, нисък и набит здравеняк, скача пъргаво от мястот си и казва:
-Аз искам да питам за гермаците !
-Какво за германците ?! – не схващам аз.
-Такова... ъъъ..., ние сега с тях ли сме, или какво, нали когато другаря Димитров го съдеха, те си беха фашисти ?! Пък после фашисти останаха само франсетата и англичаните, а германците минаха откъмто другаря Сталин, демек откъмто нашите ! Сега правителството нещяло към братушките, па щяло към германците, ми каква е разликата, нали сега сме всичките наши ?! Нали лани кога идва пак така един другар от ЦК-то викаше-„Сега , другари, като се съюзиха двете най-силни армии в света иде края на световния империализъм ! България ще си върне откраднатите земи и пак ще бъде на три морета”- така разправяше, нали ?! – пита Пеко и оглежда другарите си.
-Ма много си прост, бе , Пеко – не издържа Вълко и обяснява – Разликата е, че , ако подпишем със Съветския съюз тука ще дойде Червената армия, а ако минем към оста тука идват германците ! Ти кой искаш да дойде , а Пеко ?!
-Епа ,много ясно кой – братушките искам да дойдат, как ?! –разперва ръце Пеко и си сяда засрамен.
Групата чака моето мнение, а аз си мисля, че Пеко с този въпрос направо бръкна в раната и както се казва - набара сърцевината на спора между Джери и Гочето. Горкият глупак, как можеше да знае че само след няколко дена на 18 декември Хитлер ще разпише плана „Барбароса” за нападение на сегашния му съюзник – Съветския съюз, а след шест месеца от Кремъл ще дойде нареждане за поемане на „курс към въоръжена борба”, която ще разцепи българското общество за десетки години напред в бъдещето.Как можеше да знае, че не само той и другарите му, а и самата му държава е едно мъничко късче от пъзела, който редяха големите и силните, и че бъдещето ще донесе реки от кръв и планини от страдание. Почувствах се, като един Нострадамус, прииска ми се да им разкажа какво ги очаква, но знаех, че няма да повярват. А и какво ли да им кажа ?! Че тези, които доживеят ще прекарат целия си живот в преследването на една химера, а на стари години ще преглъщат горчивината на униженията и съмненията, че всичко е било напразно. ?! Или , че другарят Янко, на когото сега се присмиват и тогава ще си бъде човекът „отгоре”, а преди да си отиде от властта ще нарече мечтите им „недоносче” ?! Дали след време някой от тях, вече побелял и уморен ще каже това, което ми каза бай Коста, стар ятак и фронтовак в годините на „зрелия” социализъм :-„Момче, в България имаше двама истински партизани – Славчо Трънски и Чочоолу, ама масоните и хората на Гешев лапнаха властта и парите, а на баламурниците пробутаха идеите за комунизъм, братство и равенство !"
Нищо такова не им казвам, разбира се, вместо това бодряшки окуражавам засрамения Пеко:
-Ще дойдат, другарю, ще дойдат братушките и живота ще стане по-хубав от песен !
Не за всички, обаче , само за някои. – добавям мислено.
Изведнъж електронният календар на българската история затрептява в джоба ми с едва доловимо жужене. Ставам, грабвам балтона и под изумените погледи на компанията се измъквам бързо в коридора. Поглеждам пулсиращият екран - на него е изписана датата 17 февруари 2012 година. Затварям очи миг преди ослепителната бяла светлина и когато ги отварям виждам разсейваща се тъмнина и чувам гласовете на приятелите си:
-Мани, какво ти стана, бе , човек, прилоша ли ти ?!
Тъмнината се отдръпва отведнъж и виждам, че седя на същия стол , на същата маса в Рошковото кафе, а около мен са всички с разтревожени лица.
-Добре съм, малко нещо ми се зави свят - успявам да кажа и кръгът около мен се разпада. Внимателно се оглеждам - от странните дрехи няма и следа, само малкият електронен календар в ръката ми напомня за пътуването ми във времето. Отпивам от кафето пред мен и усещам, че дори то е още топло ! Странно, сякаш не съм мърдал оттук нито за миг ! Чудя се ,дали да разкажа на приятелите си какво ми се случи ?! Нее, няма смисъл, само ще ми се смеят. Заслушвам се в новия спор, който Джери и Гочето са подхванали:
- Абе, не може пък чак толкова много евреи да е избил Хитлер, не може пък чак толкова зле да е било в тези концлагери !- обяснява Гочето на едва сдържащият се да не избухне Джери. Поглеждам малкият електронен календар в ръката си, после се вторачвам в Гочето. Една мисъл постепенно се оформя в съзнанието ми и една злорада усмивка бавно изгрява на лицето ми !!...
http://www.youtube.com/watch?v=R6sjZRwNxKI
КОИ СА ПЪРВИТЕ ЦАРЕ ?
ТУРИСТИ, ПОСЕТЕТЕ СЕЛО ДОЙКИНЦИ!!!
Рецензия за книгата на Зденка Тодорова &...
ТУРИСТИ, ПОСЕТЕТЕ СЕЛО ДОЙКИНЦИ!!!
Рецензия за книгата на Зденка Тодорова &...
Следващ постинг
Предишен постинг
за след май. Болят ме очите, отвътре само транскрипции и неправилни глаголи.;р
Но е хубаво, че си се развихрил, Прасуне, хахаха :)))
http://youtu.be/RKeoNOmGKHU
*
цитирайНо е хубаво, че си се развихрил, Прасуне, хахаха :)))
http://youtu.be/RKeoNOmGKHU
*
който ме атакува на лични . :)
*
цитирай*
Ей как ме целиш с тия китари ! Мани тоя английски, я всичките другари викат да учим китайски. Техните глаголи сигурно всичките са правилни ! Особено, ако са одобрени от Партията ! А транскрипцията още Мао я забрани ! :)
цитирайКогато човек не е запознат с историята ,може да си пише всичко, каквото му се поиска.
цитирайКоце ! Или поне кажи с какво не си съгласен.
цитирайКачено от istorik1973 на 08.12.2011
През ноември 1940г.Сталин решава да погълне България без бой по варианта ,приложен в Прибалтика. На 25 ноември 1940г. в София пристига секретарят на съветското външно министерство Аркадий Соболев с предложение от 12 точки за сключване на пакт за взаимопомощ, "който ще помогне на България в осъществяването на нейните национални стремежи не само в Западна, но и в Източна Тракия". Дори "СССР се задължава да окаже на България всякаква помощ, в това число и въоръжена, в случай на нападение от трета страна или комбинация от страни". А ако се случи "нападение от страна на Турция или заплаха от нападение, СССР ще поддържа България с всички средства и ще помогне за осъществяване на известните български претенции в европейската част на Турция". И още - СССР ще оказва "каквато и да било помощ в пари, продоволствие, въоръжение и материали или заем, ако България се нуждае". Но и това не е всичко - СССР "е готов да разшири и покупката на български стоки". И срещу тази щедрост само едно искане - "България се задължава да окаже помощ на СССР в случай на възникване на заплаха на неговите интереси в Черно море и проливите." Очевидно Москва се досеща от какво се плаши най-много София, та в "промеморията на Соболев" е изрично подчертано, че "пактът за взаимопомощ в никой случай не може да засегне вътрешния режим, суверенитета и независимостта на България".
Различни изследователи твърдят, че в проектодокумента се е съдържало и искане за черноморски бази в България и че първоначалното му наименование е било "гаранционен пакт". Но след като Москва опитала да си издейства от Берлин подкрепа за тази акция, а оттам я попитали "България искала ли е гаранции", СССР преименувал идеята си в договор за взаимопомощ.Оригиналът на съветското предложение липсва но държавният секретар на външното министерство Димитър Шишманов предвидливо направил препис, по който съдим за съдържанието. Точка 12 гласи: "При условие че се сключи пактът за взаимопомощ, падат възраженията против присъединяването на България към известния пакт на трите държави (Германия, Италия и Япония) и напълно вероятно е, че и СССР в този случай ще се присъедини към Тристранния пакт.''
Соболев е приет от външния министър Попов, от премиера професор Богдан Филов и накрая лично от царя и изпратен едва ли не с почести. След два дни на съветския посланик в София Лавришчев ще бъде връчен българският отказ. Текстът, поне пет пъти по-дълъг от предложението, е шедьовър на дипломатически увъртяната любезност.СССР не успява , но вдига на крак своите агенти и поддръжници БКП,която обявява пълна мобилизация в подкрепа на предложението на Москва.Ефектът е точно противоположен на замисъла. Акцията тласка България към обвързване с Германия.
цитирайПрез ноември 1940г.Сталин решава да погълне България без бой по варианта ,приложен в Прибалтика. На 25 ноември 1940г. в София пристига секретарят на съветското външно министерство Аркадий Соболев с предложение от 12 точки за сключване на пакт за взаимопомощ, "който ще помогне на България в осъществяването на нейните национални стремежи не само в Западна, но и в Източна Тракия". Дори "СССР се задължава да окаже на България всякаква помощ, в това число и въоръжена, в случай на нападение от трета страна или комбинация от страни". А ако се случи "нападение от страна на Турция или заплаха от нападение, СССР ще поддържа България с всички средства и ще помогне за осъществяване на известните български претенции в европейската част на Турция". И още - СССР ще оказва "каквато и да било помощ в пари, продоволствие, въоръжение и материали или заем, ако България се нуждае". Но и това не е всичко - СССР "е готов да разшири и покупката на български стоки". И срещу тази щедрост само едно искане - "България се задължава да окаже помощ на СССР в случай на възникване на заплаха на неговите интереси в Черно море и проливите." Очевидно Москва се досеща от какво се плаши най-много София, та в "промеморията на Соболев" е изрично подчертано, че "пактът за взаимопомощ в никой случай не може да засегне вътрешния режим, суверенитета и независимостта на България".
Различни изследователи твърдят, че в проектодокумента се е съдържало и искане за черноморски бази в България и че първоначалното му наименование е било "гаранционен пакт". Но след като Москва опитала да си издейства от Берлин подкрепа за тази акция, а оттам я попитали "България искала ли е гаранции", СССР преименувал идеята си в договор за взаимопомощ.Оригиналът на съветското предложение липсва но държавният секретар на външното министерство Димитър Шишманов предвидливо направил препис, по който съдим за съдържанието. Точка 12 гласи: "При условие че се сключи пактът за взаимопомощ, падат възраженията против присъединяването на България към известния пакт на трите държави (Германия, Италия и Япония) и напълно вероятно е, че и СССР в този случай ще се присъедини към Тристранния пакт.''
Соболев е приет от външния министър Попов, от премиера професор Богдан Филов и накрая лично от царя и изпратен едва ли не с почести. След два дни на съветския посланик в София Лавришчев ще бъде връчен българският отказ. Текстът, поне пет пъти по-дълъг от предложението, е шедьовър на дипломатически увъртяната любезност.СССР не успява , но вдига на крак своите агенти и поддръжници БКП,която обявява пълна мобилизация в подкрепа на предложението на Москва.Ефектът е точно противоположен на замисъла. Акцията тласка България към обвързване с Германия.
Търсене
Блогрол
1. palisandar
2. templar
3. gantree
4. krasitta
5. c2h5oh
6. ianchefff
7. libertybell
8. divini
9. drake
10. sulla
11. ivo berov
12. melsun
13. radan kanev
14. pumpal
15. julllinkata
16. sowhat
17. ametist
18. kalina
2. templar
3. gantree
4. krasitta
5. c2h5oh
6. ianchefff
7. libertybell
8. divini
9. drake
10. sulla
11. ivo berov
12. melsun
13. radan kanev
14. pumpal
15. julllinkata
16. sowhat
17. ametist
18. kalina