Преди да ви разкажа тази удивителна заешка история, трябва да ви запозная с

не по-малко удивителния и най-голям мой приятел - Вуйчо. Той не ми е никакъв

вуйчо, просто така се наричаме помежду си от времето, когато , определението

за успял и заможен човек, беше "вуйчо от Америка".  Така си и остана , с

допълнението, че формата на обръщение варира от "вуйо", през "вуйка", "вуек”

 и "вуйче", та до "уйо" и "уйка".

  Вуйчо, всъщност е Герасим, а аз - Емануил , та хич не ми беше трудно да го разбера,

когато ми излезна с хипотезата, че сме привързани толкова силно към нашето си

обръщение, заради подсъзнателната ни отврат и отчаяние от имената, с които

са ни "дарили" кръстниците . В нашата компания , името Герасим беше табу, аз си го

вуйчосвах, а останалите се обръщаха към него с „докторе”. Защото Вуйчо беше доктор

, ама не какъв да е , а двоен доктор. Точно така - двоен - и хуманитарен, и

ветеринарен.

Накратко, за да остане място за заешката история, Вуйчо е човек с огромна еруди-

ция, феноменална памет и нестихващи любознателност и любопитство за всичко

случващо се на този свят. Вуйката е ярък индивид, щедро надарен от природата с

безброй качества,но в същото време подло и коварно орисан от съдбата да има една

голяма слабост -алкохола   Не, не, да не си помислите, че Вуйо е някакъв жалък

алкохолик, надигащ бутилката с треперещи ръце от сабален ! Не, дори напротив – по

- умерен и разумен пияч от него, няма да намерите. Проблема е много

по-сериозен.ЗащотоВуйчо е  обсебен от алкохола. Той не само го пие, той го изучава,

разказва го, обясня-ва го , рови се в миналото му, предсказва бъдещето му ! Той 

знае, каква бира са пили египетските фараони ,  колко е пехато на водата в неква

речица в Ирландия, където се правело незнамсикое уиски.  Знае точно в каква чаша

тря-бва да се налива всяка една напитка , измислена на Божия свят и всички

ритуали и етикеции ! Това, разбира се, ни побърква нас, неговите сътрапезници.В

групата ,повечето сме щастливо лентяйстващи реститути .Вуйчо, обаче, в добавка на

пететажния билдинг, който вдигнаха на мястото на старата къща на централната

улица, и откъдето събира умопомрачителни наеми , има и красива селска къща с

великолепна изба . Като казвам великолепна изба, да не помислите, че съм я

виждал-никой освен Вуйчо не е влизал  там . Сигурно е било по-лесно да влезнеш

при Кивота в Соломоновия храм ,отколкото в тази "светая светих" на вуйковото

преклонение  пред Дионис.

     Та в  денят на заешката история, Вуйко току-що е изнесъл от свръхсекретния

бункер на вермахта, свръхсекретния си специалитет - микс от няколко сорта грозде,

ама какви по - точно и в какви пропорции, това, уви, не ще узнаем никога. 

  Както винаги Вуйчо не е мръднал и на сантим от Етикета - големите вински чаши,

декантатора и каната, видимо са от едно семейство, благородно и богато. Голямо

плато, пълно с отбрани ,тънко нарязани филета и шунки,  високомерно гледа към

 по- малкото, отрупано с няколко вида сирена . До тях, в ракитена панерка, полузавит

 с шарена кърпа, разнася аромат скорошно изпечен, селски хляб, с  поизгоряла кора.

   - Наздраве, Вуйче, добре си ми дошъл ! - дава официален старт на разпивката,

Вуйчо и добавя - И да благодарим на Бога, за това, което е сложил на масата ни !

Отпиваме по глътка, замезваме и аз го питам как я кара.

Вуйчо ме поглежда с тъжни очи и въздъхва.

- Ти знаеш, Вуек , че аз тук си живеех щастливо, като Адам ,преди Господ  да реши, че

може да направи нещо свястно от реброто му - започва Вуйчо и аз за пореден път се

възхищавам на елегантния му изказ.

- Че, кво ти е , твоята градина не е по-лоша от неговата , гледай каква тишина,

какъв въздух ! Да не си нещо болен, а , Уйка ?!! - тревожа се аз.

 -Ами, болен ! - Тоя идиот, Геро, той ме мори !

- Ааа, Геро, ясно - изпъшквам и аз.

Геро е комшията на Вуйчо. Наш набор, около петдесетте, бивш градски пролетарий,

прогонен от кризата обратно на село. Унтерменш. Така Джери им вика на такива.

Вуйчо и друг път е казвал, че ако е знаел за хипотетичната възможност да се обзаве-

де с такъв съсед , нямало е да вземе тая къща и за без пари.

- Досажда ли ?! - питам съчувствено - ако прекалява, да кажа на Гочето, да дойдат с

патрулката, да го сплашат.

-Ти пък , с патрулката ! Ние колко сме ги мразили ченгетата, а сега - с патрулката ! -

- избухва Вуйчо.- Аз съм си виновен, научих го на ядене и пиене, по съседски, сега не

мога да го откача. По всяко време идва и като викне под прозореца :" Адаш, има ли

нещо работа да свърша?" Направо ме хващат дяволите от това "адаш" !

Можех да си представя съвсем ясно- единият с доковиците, а другия с кадифеното

сако !

  - Бе, той не е лошо момче - опитвам се да успокоя разстроения си приятел - така му

се е стекъл живота.

- И ти не си лошо момче, вуйче, ама, ако и ти ми дохождаш непрекъснато по всяко

време на денонощието , и теб няма да мога да те издържа - ядосва се Вуйчо. И, ако

искаш да знаеш, точно това, че не е лош човек е най-гадното. Все гледа да свърши

нещо, да помогне, да ме накара да се чувствам задължен и благодарен и тогава се

почва. Пък има едно пиянство , с мерак да го пребиеш ! Ама няма как да го пребиеш,

ако преди това ти е нарязал дървата за камината !  Сега измислил друго-отградил

 открая, да можел Цезар да тича на воля в неговия двор. И проклетото куче почти

 не се  прибира у дома , все там кисне и се въргаля, като щастливо прасе в калта.

Цезар е някакъв полуглух мелез, в който са си дали среща гените на доста породи,

което оба-че, съвсем не му пречи да е едно от най-умните и хитри кучета, които съм

виждал.Неведнъж съм се възхищавал на дискретната,    пантомимична форма на

общуване между господар и куче, която за по- външен кръг от посетители става

направо свръх - естествена, когато в разгара на буйната кучешка игра, Цезар подвива

опашка и  с виновен вид  отдава душата си на тиха размисъл, след един по строг

поглед и незабе-лижимо поклащане на вуйчовия показалец.

   -Лошо стана, в градовете затвориха заводите и те ти го Геро на село - подхващам те-

мата отново. И като няма работа....

- Нали знаеш колко пъти му давах пари , уж назаем, да подхване бизнес , нали

помниш, че щеше оранжерия да прави в тоя същия двор ? - пита Вуйчо още наежен.

Изпи ги в кръчмата и до там беше бизнеспроекта. Онзи ден пак ме врънкаше - зайци

щял да отглежда, пара имало в тях . Ама му казах, че и те ще идат при .

, патиците, пуйките и оранжерията. Чак ми се разсърди, наглеца.... После

убедил шурея му,  да купят някакъв специален заек, великан ,от животинския събор

в неделя, струвал 180 лева,  сега търси пари за зайка....Абе, остави се, не ми се

говори...

Вуйчо напълва чашите отново и минаваме на темата "горките гръцки пенсионери,

пак щели да им намаляват пенсиите". Тъкмо, когато Вуйо ми обяснява , че Маги

Тачър навремето  е предупреждавала германците, че с тяхната "кохезия" ще си го

втъкнат и ще трябва да хранят половин Европа, и тамън да питам какво е това кохе-

зия, откъм Геровата градина се чува радостния лай на Цезар, примесен с някакво

страстно ръмжене.  Поглеждаме и виждаме, че Цезар си играе, подхвърляйки нещо

като кукла и с наслада му се нахвърля отново и отново. Обръщам се  към аро-

матното вино и виждам как Вуйчо бавно става от стола с посивяло лице, сякаш е

видял бащата на Хамлет във второ действие, на собствената си веранда.

  - Господи, Боже милостиви, докопал го е ! - вика Вуйчо и трескаво заподава 

някакви сигнали с ръце в стил  "адмирале, вражеска флота от юг  ! "

Изглежда, че Цезар правилно разчете телеграфа, защото тутакси дотича, остави нещо

в краката на Господаря и радостно и гордо замаха с опашка.

 Господарят издаде някакъв звук, който породи в съзнанието ми асоциации, свър -

зани с клещи и счупен зъб с дълбоки корени. Приповдигнах се и погледнах да видя

какво е домъкнало доброто куче. Беше някаква сиво-ръждива топка с две дълги

ленти и постепенно осъзнах, че в краката на Вуйчо лежи огромен, мъртъв заек .

- Ооо, Майко, мила ! Това да не е ....- ааааа, баси майката !.... - догадката ме свари

неподготвен.

-Точно това е ! Света  Дево, това ми липсваше само ! - очевидно религиозните чувства

на Вуйчо се усилваха в мигове на психично натоварване.- Е,сега вече му паднах в

ръчичките на Геро - изпъшка горкият стопанин на заекоубиеца. Впрочем той (убиеца)

беше почнал да вдява, че не е успял да предаде на аудиторията, своя възторг от

пъкленото си дело и виновно навел глава следеше ръцете на Господаря изпод вежди

-Стойте тук и не вдигайте шум .- Господарят на дома бе успял дя възвърне загубеното

си за миг самообладание.- Ще се оправим някак си. Не е проблем да му го платя

,не е проблем и женска да купя, ама цял живот ще трябва да му слушам вайканията,

тук - на моята веранда - Вуйчо направо се разтресе от тази перспектива - Стойте тук -

повтори той - Не мога да го допусна.

После грабна от пода мъртвия заек и влезе в къщата.

На сцената останахме аз и Цезар. И двамата в пълно неведение и двамата сякаш

чакахме от другия някакво обяснение за намеренията на Вуйчо. Останах с  впечат -

лението, че на Цезар ситуацията му е по-ясна . Нищо чудно, все пак той живееше тук.

 Не знам колко време мина, преди Вуйчо да се появи отново. На мен ми се сториха

часове. Затова пък появата му ме шокира - носеше заека и проклетото животинче

беше възкръснало ! Измито , изсушено и гледаше втренчено, но не правеше опити да

бяга ! Почти ме заля религиозен екстаз, когато внезапно се сетих, че освен всичко

друго, Вуйчо беше и препаратор на животни.

- Отивам да го сложа в зайчарника. На Геро нито думица , ще му кажа ,че е умрял от

болест. Болест на Тайзер, примерно. Ясна ли ви е картинката ?!

Чак като видях Цезар да кима с глава, осъзнах, че въпроса му е и към двамата ...

  Когато Вуйчо се върна, изпи виното си на екс, после погледна Цезар, помръдна едва

с рамо и песа мигновенно опразни сцената.

   Така, дотук добре - въздъхна Вуйчо - тоя дивак ще се прибере всеки момент, до това

време играе карти с айлязите. Ти само си трай, ако дойде тук.Аз ще се оправям.

- Какво искаш да кажеш с това да си трая?! Да не очакваш да те изпортя на Геро ?! -

  попитах изумен - Вуйски, спокойно, бе, умряло си е хайванчето в клетката, кво

толкова ? Болестта на Тайсън, нали така ?

-Тайзър - поправи ме Вуйчо, педанта му с педант.


След около още две чаши време, портата в съседния двор скръцна и на сцената се

появи дългоочакваният съсед. До този момент Геро беше във групата на второсте -

пенните герои и най-многото, на което можеше да се надява бе номинация за под -

държаща роля. Но сега смело и директно атакува сцената, с лекомислието на човек,

който не подозира, каква драматична роля му е отредила Съдбата. А тя, както всички

знаем, е сценарист с извратено чувство за драма и комедия !

По всичко личеше, че Геро е унищожил белотните си противници  и сега светът  му

се струваше едно малко по-търпимо място,особено след като му беше показал кой

сега е номер едно. Бутилката, с остатък четири пръста мастика,гордо размахвана

от победителя,само засилваше доброто му настроение.

   - Здрасти, Адаш - провикна се Геро още от портата - Ооо, Мани - това беше към мен -

къркаме си, а ?

   - Къркаме си - почти в един глас отговорихме и двамата.  На мен лично ми се стори,

че прозвучахме толкова гузно, че цяло чудо е, как Геро не забеляза нищо.

  - Ааа , ама и Геро си кърка днеска, глейте - на вързано ще ми играят леваците !

На мене ! - и Геро високо вдигна трофейната мастика.

   - Хехехе , само така, браво Герич - пуснахме малка порция пресилен и изкуствен

смях ние.

  - Е, ся , да фърля малко на кокошките и идвам да ви видя. - обеща бодро Геро.

Следващите няколко минути ни се сториха достатъчно време, човечеството да

построи първоначално бази на Марс, а после и да го засели изцяло. Така се бяхме

вдървили в мъчително очакване, не дишахме дори, та когато геровия, горестен вой

разби пасторалния ,селски мир на милион парченца, изпитахме облекчение.

  - Аааааа, оооооо, майко, майкооооооо !!! -  дереше се Геро, сякаш наистина опла-

кваше майка си, а не някакъв си заек, пък бил той и великан, струващ 180 лева.

 Тъкмо се канехме с Вуйчо да подадем нашите реплики и да изиграем етюда

"изненада и загриженост", когато видяхме Геро да се носи към нас, сякаш подгонен

от стадо кръвожадни, холивудски вампири.

   - Там е, там, в клетката е - бръщолевеше несвързано Геро, толкова беше шашнат,

горкия, че остави шишето с мастиката и гаврътна набързо нашите чаши с вино.

Върнал се е, адаш, върнал се е мамка му,  какво става, а ?! - не спираше да вика

Геро и се блещеше насреща ни, по луд от триста йолоденевци !

  - Кой, бе, Геро, кой се е върнал ? - влезе в образ Вуйчо и с поглед ме подкани да се

включа.

  - Да, бе, Герч, кви ги приказваш - пробвах се и аз. Я, седни и разказвай.

-  Кво да разказвам, бе, хора, заека, бе, кой друг ?! Сутринта го намерИх умрел,

шурата хем ми викаше, тия по сам не живеят, ама аз, на ...Закопах го е там, до

стената, в оня край на двора, умрел беше, неговата мама, умрел си беше, аз кво, не

мога да разбе-ра кога един заек е умрел ли ?! А, ся се е  изровил и се е върнал, лежи

в клетката и ме гледа, мамицата му, заешка ! Не, не се връщам там, мамка му ! -

завърши Геро и като грабна каната , сложи официален край на разпивката.Стана

толкова тихо, сякаш Природата с всичките и птички и пчелички,катерички и сърнички,

храсти и тревички , притаи дъх, невярваща на чутото