Прочетен: 4392 Коментари: 8 Гласове:
Последна промяна: 22.10.2013 01:12
Преди да ви разкажа тази удивителна заешка история, трябва да ви запозная с
не по-малко удивителния и най-голям мой приятел - Вуйчо. Той не ми е никакъв
вуйчо, просто така се наричаме помежду си от времето, когато , определението
за успял и заможен човек, беше "вуйчо от Америка". Така си и остана , с
допълнението, че формата на обръщение варира от "вуйо", през "вуйка", "вуек”
и "вуйче", та до "уйо" и "уйка".
Вуйчо, всъщност е Герасим, а аз - Емануил , та хич не ми беше трудно да го разбера,
когато ми излезна с хипотезата, че сме привързани толкова силно към нашето си
обръщение, заради подсъзнателната ни отврат и отчаяние от имената, с които
са ни "дарили" кръстниците . В нашата компания , името Герасим беше табу, аз си го
вуйчосвах, а останалите се обръщаха към него с „докторе”. Защото Вуйчо беше доктор
, ама не какъв да е , а двоен доктор. Точно така - двоен - и хуманитарен, и
ветеринарен.
Накратко, за да остане място за заешката история, Вуйчо е човек с огромна еруди-
ция, феноменална памет и нестихващи любознателност и любопитство за всичко
случващо се на този свят. Вуйката е ярък индивид, щедро надарен от природата с
безброй качества,но в същото време подло и коварно орисан от съдбата да има една
голяма слабост -алкохола Не, не, да не си помислите, че Вуйо е някакъв жалък
алкохолик, надигащ бутилката с треперещи ръце от сабален ! Не, дори напротив – по
- умерен и разумен пияч от него, няма да намерите. Проблема е много
по-сериозен.ЗащотоВуйчо е обсебен от алкохола. Той не само го пие, той го изучава,
разказва го, обясня-ва го , рови се в миналото му, предсказва бъдещето му ! Той
знае, каква бира са пили египетските фараони , колко е пехато на водата в неква
речица в Ирландия, където се правело незнамсикое уиски. Знае точно в каква чаша
тря-бва да се налива всяка една напитка , измислена на Божия свят и всички
ритуали и етикеции ! Това, разбира се, ни побърква нас, неговите сътрапезници.В
групата ,повечето сме щастливо лентяйстващи реститути .Вуйчо, обаче, в добавка на
пететажния билдинг, който вдигнаха на мястото на старата къща на централната
улица, и откъдето събира умопомрачителни наеми , има и красива селска къща с
великолепна изба . Като казвам великолепна изба, да не помислите, че съм я
виждал-никой освен Вуйчо не е влизал там . Сигурно е било по-лесно да влезнеш
при Кивота в Соломоновия храм ,отколкото в тази "светая светих" на вуйковото
преклонение пред Дионис.
Та в денят на заешката история, Вуйко току-що е изнесъл от свръхсекретния
бункер на вермахта, свръхсекретния си специалитет - микс от няколко сорта грозде,
ама какви по - точно и в какви пропорции, това, уви, не ще узнаем никога.
Както винаги Вуйчо не е мръднал и на сантим от Етикета - големите вински чаши,
декантатора и каната, видимо са от едно семейство, благородно и богато. Голямо
плато, пълно с отбрани ,тънко нарязани филета и шунки, високомерно гледа към
по- малкото, отрупано с няколко вида сирена . До тях, в ракитена панерка, полузавит
с шарена кърпа, разнася аромат скорошно изпечен, селски хляб, с поизгоряла кора.
- Наздраве, Вуйче, добре си ми дошъл ! - дава официален старт на разпивката,
Вуйчо и добавя - И да благодарим на Бога, за това, което е сложил на масата ни !
Отпиваме по глътка, замезваме и аз го питам как я кара.
Вуйчо ме поглежда с тъжни очи и въздъхва.
- Ти знаеш, Вуек , че аз тук си живеех щастливо, като Адам ,преди Господ да реши, че
може да направи нещо свястно от реброто му - започва Вуйчо и аз за пореден път се
възхищавам на елегантния му изказ.
- Че, кво ти е , твоята градина не е по-лоша от неговата , гледай каква тишина,
какъв въздух ! Да не си нещо болен, а , Уйка ?!! - тревожа се аз.
-Ами, болен ! - Тоя идиот, Геро, той ме мори !
- Ааа, Геро, ясно - изпъшквам и аз.
Геро е комшията на Вуйчо. Наш набор, около петдесетте, бивш градски пролетарий,
прогонен от кризата обратно на село. Унтерменш. Така Джери им вика на такива.
Вуйчо и друг път е казвал, че ако е знаел за хипотетичната възможност да се обзаве-
де с такъв съсед , нямало е да вземе тая къща и за без пари.
- Досажда ли ?! - питам съчувствено - ако прекалява, да кажа на Гочето, да дойдат с
патрулката, да го сплашат.
-Ти пък , с патрулката ! Ние колко сме ги мразили ченгетата, а сега - с патрулката ! -
- избухва Вуйчо.- Аз съм си виновен, научих го на ядене и пиене, по съседски, сега не
мога да го откача. По всяко време идва и като викне под прозореца :" Адаш, има ли
нещо работа да свърша?" Направо ме хващат дяволите от това "адаш" !
Можех да си представя съвсем ясно- единият с доковиците, а другия с кадифеното
сако !
- Бе, той не е лошо момче - опитвам се да успокоя разстроения си приятел - така му
се е стекъл живота.
- И ти не си лошо момче, вуйче, ама, ако и ти ми дохождаш непрекъснато по всяко
време на денонощието , и теб няма да мога да те издържа - ядосва се Вуйчо. И, ако
искаш да знаеш, точно това, че не е лош човек е най-гадното. Все гледа да свърши
нещо, да помогне, да ме накара да се чувствам задължен и благодарен и тогава се
почва. Пък има едно пиянство , с мерак да го пребиеш ! Ама няма как да го пребиеш,
ако преди това ти е нарязал дървата за камината ! Сега измислил друго-отградил
открая, да можел Цезар да тича на воля в неговия двор. И проклетото куче почти
не се прибира у дома , все там кисне и се въргаля, като щастливо прасе в калта.
Цезар е някакъв полуглух мелез, в който са си дали среща гените на доста породи,
което оба-че, съвсем не му пречи да е едно от най-умните и хитри кучета, които съм
виждал.Неведнъж съм се възхищавал на дискретната, пантомимична форма на
общуване между господар и куче, която за по- външен кръг от посетители става
направо свръх - естествена, когато в разгара на буйната кучешка игра, Цезар подвива
опашка и с виновен вид отдава душата си на тиха размисъл, след един по строг
поглед и незабе-лижимо поклащане на вуйчовия показалец.
-Лошо стана, в градовете затвориха заводите и те ти го Геро на село - подхващам те-
мата отново. И като няма работа....
- Нали знаеш колко пъти му давах пари , уж назаем, да подхване бизнес , нали
помниш, че щеше оранжерия да прави в тоя същия двор ? - пита Вуйчо още наежен.
Изпи ги в кръчмата и до там беше бизнеспроекта. Онзи ден пак ме врънкаше - зайци
щял да отглежда, пара имало в тях . Ама му казах, че и те ще идат при .
, патиците, пуйките и оранжерията. Чак ми се разсърди, наглеца.... После
убедил шурея му, да купят някакъв специален заек, великан ,от животинския събор
в неделя, струвал 180 лева, сега търси пари за зайка....Абе, остави се, не ми се
говори...
Вуйчо напълва чашите отново и минаваме на темата "горките гръцки пенсионери,
пак щели да им намаляват пенсиите". Тъкмо, когато Вуйо ми обяснява , че Маги
Тачър навремето е предупреждавала германците, че с тяхната "кохезия" ще си го
втъкнат и ще трябва да хранят половин Европа, и тамън да питам какво е това кохе-
зия, откъм Геровата градина се чува радостния лай на Цезар, примесен с някакво
страстно ръмжене. Поглеждаме и виждаме, че Цезар си играе, подхвърляйки нещо
като кукла и с наслада му се нахвърля отново и отново. Обръщам се към аро-
матното вино и виждам как Вуйчо бавно става от стола с посивяло лице, сякаш е
видял бащата на Хамлет във второ действие, на собствената си веранда.
- Господи, Боже милостиви, докопал го е ! - вика Вуйчо и трескаво заподава
някакви сигнали с ръце в стил "адмирале, вражеска флота от юг ! "
Изглежда, че Цезар правилно разчете телеграфа, защото тутакси дотича, остави нещо
в краката на Господаря и радостно и гордо замаха с опашка.
Господарят издаде някакъв звук, който породи в съзнанието ми асоциации, свър -
зани с клещи и счупен зъб с дълбоки корени. Приповдигнах се и погледнах да видя
какво е домъкнало доброто куче. Беше някаква сиво-ръждива топка с две дълги
ленти и постепенно осъзнах, че в краката на Вуйчо лежи огромен, мъртъв заек .
- Ооо, Майко, мила ! Това да не е ....- ааааа, баси майката !.... - догадката ме свари
неподготвен.
-Точно това е ! Света Дево, това ми липсваше само ! - очевидно религиозните чувства
на Вуйчо се усилваха в мигове на психично натоварване.- Е,сега вече му паднах в
ръчичките на Геро - изпъшка горкият стопанин на заекоубиеца. Впрочем той (убиеца)
беше почнал да вдява, че не е успял да предаде на аудиторията, своя възторг от
пъкленото си дело и виновно навел глава следеше ръцете на Господаря изпод вежди
-Стойте тук и не вдигайте шум .- Господарят на дома бе успял дя възвърне загубеното
си за миг самообладание.- Ще се оправим някак си. Не е проблем да му го платя
,не е проблем и женска да купя, ама цял живот ще трябва да му слушам вайканията,
тук - на моята веранда - Вуйчо направо се разтресе от тази перспектива - Стойте тук -
повтори той - Не мога да го допусна.
После грабна от пода мъртвия заек и влезе в къщата.
На сцената останахме аз и Цезар. И двамата в пълно неведение и двамата сякаш
чакахме от другия някакво обяснение за намеренията на Вуйчо. Останах с впечат -
лението, че на Цезар ситуацията му е по-ясна . Нищо чудно, все пак той живееше тук.
Не знам колко време мина, преди Вуйчо да се появи отново. На мен ми се сториха
часове. Затова пък появата му ме шокира - носеше заека и проклетото животинче
беше възкръснало ! Измито , изсушено и гледаше втренчено, но не правеше опити да
бяга ! Почти ме заля религиозен екстаз, когато внезапно се сетих, че освен всичко
друго, Вуйчо беше и препаратор на животни.
- Отивам да го сложа в зайчарника. На Геро нито думица , ще му кажа ,че е умрял от
болест. Болест на Тайзер, примерно. Ясна ли ви е картинката ?!
Чак като видях Цезар да кима с глава, осъзнах, че въпроса му е и към двамата ...
Когато Вуйчо се върна, изпи виното си на екс, после погледна Цезар, помръдна едва
с рамо и песа мигновенно опразни сцената.
Така, дотук добре - въздъхна Вуйчо - тоя дивак ще се прибере всеки момент, до това
време играе карти с айлязите. Ти само си трай, ако дойде тук.Аз ще се оправям.
- Какво искаш да кажеш с това да си трая?! Да не очакваш да те изпортя на Геро ?! -
попитах изумен - Вуйски, спокойно, бе, умряло си е хайванчето в клетката, кво
толкова ? Болестта на Тайсън, нали така ?
-Тайзър - поправи ме Вуйчо, педанта му с педант.
След около още две чаши време, портата в съседния двор скръцна и на сцената се
появи дългоочакваният съсед. До този момент Геро беше във групата на второсте -
пенните герои и най-многото, на което можеше да се надява бе номинация за под -
държаща роля. Но сега смело и директно атакува сцената, с лекомислието на човек,
който не подозира, каква драматична роля му е отредила Съдбата. А тя, както всички
знаем, е сценарист с извратено чувство за драма и комедия !
По всичко личеше, че Геро е унищожил белотните си противници и сега светът му
се струваше едно малко по-търпимо място,особено след като му беше показал кой
сега е номер едно. Бутилката, с остатък четири пръста мастика,гордо размахвана
от победителя,само засилваше доброто му настроение.
- Здрасти, Адаш - провикна се Геро още от портата - Ооо, Мани - това беше към мен -
къркаме си, а ?
- Къркаме си - почти в един глас отговорихме и двамата. На мен лично ми се стори,
че прозвучахме толкова гузно, че цяло чудо е, как Геро не забеляза нищо.
- Ааа , ама и Геро си кърка днеска, глейте - на вързано ще ми играят леваците !
На мене ! - и Геро високо вдигна трофейната мастика.
- Хехехе , само така, браво Герич - пуснахме малка порция пресилен и изкуствен
смях ние.
- Е, ся , да фърля малко на кокошките и идвам да ви видя. - обеща бодро Геро.
Следващите няколко минути ни се сториха достатъчно време, човечеството да
построи първоначално бази на Марс, а после и да го засели изцяло. Така се бяхме
вдървили в мъчително очакване, не дишахме дори, та когато геровия, горестен вой
разби пасторалния ,селски мир на милион парченца, изпитахме облекчение.
- Аааааа, оооооо, майко, майкооооооо !!! - дереше се Геро, сякаш наистина опла-
кваше майка си, а не някакъв си заек, пък бил той и великан, струващ 180 лева.
Тъкмо се канехме с Вуйчо да подадем нашите реплики и да изиграем етюда
"изненада и загриженост", когато видяхме Геро да се носи към нас, сякаш подгонен
от стадо кръвожадни, холивудски вампири.
- Там е, там, в клетката е - бръщолевеше несвързано Геро, толкова беше шашнат,
горкия, че остави шишето с мастиката и гаврътна набързо нашите чаши с вино.
Върнал се е, адаш, върнал се е мамка му, какво става, а ?! - не спираше да вика
Геро и се блещеше насреща ни, по луд от триста йолоденевци !
- Кой, бе, Геро, кой се е върнал ? - влезе в образ Вуйчо и с поглед ме подкани да се
включа.
- Да, бе, Герч, кви ги приказваш - пробвах се и аз. Я, седни и разказвай.
- Кво да разказвам, бе, хора, заека, бе, кой друг ?! Сутринта го намерИх умрел,
шурата хем ми викаше, тия по сам не живеят, ама аз, на ...Закопах го е там, до
стената, в оня край на двора, умрел беше, неговата мама, умрел си беше, аз кво, не
мога да разбе-ра кога един заек е умрел ли ?! А, ся се е изровил и се е върнал, лежи
в клетката и ме гледа, мамицата му, заешка ! Не, не се връщам там, мамка му ! -
завърши Геро и като грабна каната , сложи официален край на разпивката.Стана
толкова тихо, сякаш Природата с всичките и птички и пчелички,катерички и сърнички,
храсти и тревички , притаи дъх, невярваща на чутото
борба за глътка въздух. В един доста по-късен момент осъзнах, че и рева
и кикота са мои ,но това стана едва когато ги спрях, поразен от гледката
на естета с кадифеното сако и още по кадифените обувки, пресушаващ
мръсната бутилка с евтина мастика !
Приятни сънища!
знаем, е сценарист с извратено чувство за драма и комедия !"
Абсолютно доказано , чрез горчивият опит на безброй поколения .
Много се смях на тая заешка история :-))
19.06.2013 10:10
:-))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))
2. templar
3. gantree
4. krasitta
5. c2h5oh
6. ianchefff
7. libertybell
8. divini
9. drake
10. sulla
11. ivo berov
12. melsun
13. radan kanev
14. pumpal
15. julllinkata
16. sowhat
17. ametist
18. kalina